15.09.2019 г., 10:34 ч.

Сеанс 

  Проза » Други
1274 3 7
2 мин за четене

- Здравейте, аз съм Антон! Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика! Казаха ми да опитам с групова терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.

- Здравейте и от мен, аз съм Тодор! Антоне, братко, ти си направо цвете, а какво да кажа аз: жена ми загина в катастрофа, дъщеря ми се омъжи за полски водопроводчик и замина за Англия, а снощи ме нападнаха двама души и ми откраднаха ваучера за безплатна храна от Билла!

- Хора, да ви имам проблемите! Аз съм Иван и мисля, че най-заслужавам изслушване: влюбих се в едно момиче, предложих й брак, но в деня на сватбата я хванах да се чука със свещеника; имах ферма за охлюви, но една нощ я нападна банда язваджии, които ми изядоха всичките охлюви сурови, без да оставят един лев! Мъка! Утре съм на интервю за работа – кандидатствам за управител на остров Света Елена, ама като си знам късмета...

- Вие сте направо късметлии пред мен! Здравейте и от мен, аз съм Мехмед: навремето, таман да ми кръцнат чурката, в стаята влетяла една врана и клъвнала ръката на сюнетчията. Той се стреснал и резнал сантиметър по-надолу. Враната грабнала отрязаното парче и отлетяла, а татко взел пушката и тръгнал да я гърми. Птицата кацнала на минарето, татко ми гръмнал, но уцелил ходжата, докато пее. Така отраснах - без баща и с половин чурка, към днешно време – пишка!

- Аматьори! Аз съм Григор, и съм пред самоубийство: данъчните ме надушиха, че нелегално плета и продавам терлици. Сега дължа на държавата 450 чифта, плюс 13 чифта вълнени ръкавици с по пет пръста!

- А пък аз не мога да съм нещастен!

Всички скърби замират невярващо, погледи злостно се вперват в нещастника.

- Аз съм Пешо, и никога не съм бил нещастен. Искам да разбера какво е чувството да си недоволен от живота, затова съм тук, защото понякога се чувствам като в аквариум!

Погледите продължават да изгарят Пешо. Той все повече усеща Берлинска стена между себе си и тях. Разбира, че не му е тук мястото, но нещо го кара да остане. Докато осъзнае какво е то, силен удар го поваля на земята, десет чифта ръце се пресягат и го изхвърлят през прозореца. Падайки, Пешо крещи „Прощавам вииии!...“, ...и се приземява в каросерията на преминаващ камион, пълен със сено. 

Камионът спира, Пешо слиза, изтупва се от сламките, изважда от задния джоб смартфон последно поколение, спечелен от интернет томбола, която всички са игнорнали, защото „тези работи са фейк“, влиза в гугъл и пише „групова терапия“. Излизат му други  11 резултата. Пешо е доволен, но най-доволен е шофьорът на камиона: за този месец това щеше да е четвъртият сгазен от него човек. Колко пъти се моли на шефа си да му промени маршрута и да не минава пред офиса на ония откачалки, но шефът му не щеше и да чуе – като всички съмнително забогатели хора беше излишно суеверен, и твърдо беше убеден, че този маршрут му носи късмет.

© Илиян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, монетата винаги има две страни
    "Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет"
  • посмях се и се натъжих, но това е животът - от всикчо по малко....
  • Колко смях има понякога с тъжен завършек...
    И съкрушени от тъга, може би изглеждат комично...
    Сеансът приключи!😉
  • Да се смееш ли, да ревеш ли, или да ходиш на някои подобен сеанс... Е, отвори ми тема за размисъл тука...
    Поздравявам те.
  • Браво, бе, Иване! 🤣.
    Пешо.
  • Твоят Пешо ми стана много симпатичен. Засегнал си сериозни теми с чувство за хумор.
  • Човек не може да избяга от късмета си.
Предложения
: ??:??