Седем
Камератa е разфокусирана и се тресе. Писна ми от пияни оператори. Смисъл, обаче, се вижда добре. Напук на кинематографията.
1
Хапчетата изпадаха от страничният джоб на панталоните ми и се разляха по земята. Започнаха да пълзят като големи, разтворими, бели мравки. Първо по земята, след това по краката ми.
2
Половин себе си по три пъти нея е равно на x. X, разбира се, е неизвестно.
3
Няколко счупени ноти осмиват самочувствието си, на ръба на неизвестен струнен инструмент. Терците пият бира в съседната кръчма, а е само 9:00 сутринта. Обертоновете се изяждат от яд, но те друго не могат и да правят. Вселената усмихна най-плачевното моцартово Andante, чуто някога.
4
Любов. Бяха му казали, че 4 е цифрата на Любовта. Но какво да направи като иска пържени картофи точно сега. Някой си поръча Любов и Пържени картофи... със сиренце.
5
Нечия карма се блъсна в осолена вълна от злоба. Ощетени от зъби усмивки плуваха в черната вода. Побратими на пираните. Кармата се пръсна на миниатюрни парчета, които обиколиха всички възможни вселени и се събраха като пъзел на плажа... на Безвремието.
6
Цигареният дим рисуваше картини по застиналият пролетен въздух. Едно отдавна забравено есенно листо се разхождаше по пътека от чувства. Здрависа се със случайно минаващ хипоталамус и се усмихна. Усмивката е това, което ти се случва, дълго след като и последната надежда е изгубена. Защото няма такова нещо като "последна надежда".
7
Седем пъти се проклинах!
Седем пъти се разбирах!
Седем пъти се обичах!
Седем пъти ме обичаха!
Седем пъти плаках искрено!
Седем пъти се усмихнах, развеселен!
Седем пъти се проклинах!!!
В един момент ми омръзна и се прибрах... при Себе Си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
