5.08.2007 г., 8:01 ч.

Седем 

  Проза
874 0 6
1 мин за четене
 

           Камератa е разфокусирана и се тресе. Писна ми от пияни оператори. Смисъл, обаче, се вижда добре. Напук на кинематографията.

                                                                           1

           Хапчетата изпадаха от страничният джоб на панталоните ми и се разляха по земята. Започнаха да пълзят като големи, разтворими, бели мравки. Първо по земята, след това по краката ми.

                                                                           2

           Половин себе си по три пъти нея е равно на x. X, разбира се, е неизвестно.

                                                                           3

           Няколко счупени ноти осмиват самочувствието си, на ръба на неизвестен струнен инструмент. Терците пият бира в съседната кръчма, а е само 9:00 сутринта. Обертоновете се изяждат от яд, но те друго не могат и да правят. Вселената усмихна най-плачевното моцартово Andante, чуто някога.

                                                                           4

           Любов. Бяха му казали, че 4 е цифрата на Любовта. Но какво да направи като иска пържени картофи точно сега. Някой си поръча Любов и Пържени картофи... със сиренце.

                                                                           5

           Нечия карма се блъсна в осолена вълна от злоба. Ощетени от зъби усмивки плуваха в черната вода. Побратими на пираните. Кармата се пръсна на миниатюрни парчета, които обиколиха всички възможни вселени и се събраха като пъзел на плажа... на Безвремието.

                                                                           6

           Цигареният дим рисуваше картини по застиналият пролетен въздух. Едно отдавна забравено есенно листо се разхождаше по пътека от чувства. Здрависа се със случайно минаващ хипоталамус и се усмихна. Усмивката е това, което ти се случва, дълго след като и последната надежда е изгубена. Защото няма такова нещо като "последна надежда".

                                                                           7

           Седем пъти се проклинах!

           Седем пъти се разбирах!

           Седем пъти се обичах!

           Седем пъти ме обичаха!

           Седем пъти плаках искрено!

           Седем пъти се усмихнах, развеселен!

           Седем пъти се проклинах!!!

           В един момент ми омръзна и се прибрах... при Себе Си.

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??