Секс, лъжи и рокендрол

- Ето я! Ето я! - журналистите се втурнаха като един към входа на залата. Тъкмо влизах през другия вход - отчаян опит да забавя срещата с тях с още няколко минути. Къде ти, някой от тях  ме е видял и се развикаха. Сега дори не мога да ги оставя да чакат половин час, уж, че съм попаднала в задръстване. О, не, бейби, закъснея ли и пет минути, утре ще лъснат десет статии за това как съм закъсняла с час, докато съм се бавила в съблекалнята, за да правя Бог знае какво. Всъщност Бог може и да не знае, но онези копелета със сигурност ще измислят нещо. Мразя журналистите. Мръсна долна сган. Търсят само скандали, тайни, откриват "стари най-добри приятели", които винаги са готови да разкрият спомени за миналото. Чудно как аз от вестниците научвам кои са ми били най-добри приятели (гаджета) и пр. Досадно е, да не говорим какъв шок изживях, когато прочетох първата статия за това, че съм починала в катастрофа. С майка ми плакахме по телефона три часа! Разпилях ги после, заведох нам ти колко дела, ще ми изплащат обезщетения, докато са живи!

         Оттогава не ме закачат. По-скоро не пишат чак толкова много глупости за мен. А  ми лепнаха прякора "Кучката". Майната им! Кучка съм, защото си потърсих правата ли? Да бе. Просто е кофти да злобеят така. Звучи супер тъпо, обаче наистина не е толкова хубаво да си известен. Имам пари и шофьор, о кей, ама не мога да отида на кино с майка си или на пазар, за разходка не мога и да си помисля. Лошото е, че ако се откажа и въпреки всичко шоуто свърши, пак няма да ме оставят намира. Хората ще продължават да ме познават и да ме спират на две крачки за автограф. А, да, някой може ли да ми защо, по дяволите, им е притрябвал автограф?! Какво ще го правят? Аз предпочитам да си поговоря с тях примерно, ама не за мен и групата, а за тях. Чудно ми е какви хора ни слушат, какви други интереси имат, ей такива неща. До гуша ми е дошло от "обичам еди коя си песен" - то това е ясно, гълъбче, иначе нямаше да си фен. И от друго имам да се оплача - от лудите фенове! Господи, така ме плашат - имам само едно изключение. Веднъж се прибирам вкъщи и виждам непознат седи в хола ми и чете една от любимите ми книги - "Оскар и розовата дама". Вече бърках в чантата за спрея, когато той ме видя, стана, усмихна ми се, обясни кой е и за какво се бори и продължихме да си говорим. Супер яко си изкарахме - цяла нощ пуканки, филми, лафове - много беше яко. Той твърдеше, че е влязъл в къщата не, защото е фен, а защото изгубил бас, аз обаче не му повярвах. Ходихме две години, което си е бая време за моята среда, после се разделихме. Защо? Не е ваша работа.

      О кей, влизам в залата. Забравих да кажа коя съм и как изглеждам. Момент да наглася кифленската физиономия за пред тях. Лейла от рок-бандата "Sexy bitches". Ако не сте чували за мен, което е малко подозрително, аз съм модерно висока - 1,65, руса, да, с големи гърди, плосък корем, малък задник и съм епилирана НА-ВСЯ-КЪ-ДЕ. Станах вокал на бандата преди четири години, когато техният ги напусна. Критиката харесва гласа ми, но не и облеклото ми - все съм била облечена в кожа. Ало, рок банда?! Не мога да се мъкна в розово, все пак. Иначе ми предричат бляскаво бъдеще, ако не започна да се друсам или, не дай си Боже, да пропуша марихуана. Нещо ги е прихванало и в момента най-големият грях е да те хванат с трева. Та момчетата ме взеха къде, защото пея добре, къде, защото ако набарат мадама за вокал, страшно ще им се вдигне рейтинга. Айде ги, почнаха ме с въпросите. Пак!

- Вярно ли е, че взимаш наркотици?

- Даааа, кока.

- Колко често?

- Всеки път, когато мога и имам пари.

- А вярно ли е, че си спала с Джони?

- Да, ама не само веднъж - вече взеха да се съмняват, ха да ви видя кой с кого ще се гаври и колко ми вярвате.

- А онзи стриптийз в бара?

- Бях пияна и да, свалих всичко - те като видяха, че отговарям с охота се оживиха и десет ръце се вдигнаха, за да зададат въпрос. Рядко се случваше да им отговарям с такава готовност на пикантериите, обикновено се усмихвам сладко и им тегля една, когато ме подминат. По-правилно е да кажа, когато момчетата от групата ме откопчат от тях. Та тъкмо щях да си избера някого и ме изпревариха:

- Хм, маце - един нов репортер беше станал и изглеждаше раздразнен. Този не го бях виждала, ама е готин. Жалко, че и той е един от тях, иначе има потенциал - ти ебаваш ли се с нас? - Ха! Този определено има потенциал.

- Не, ама ми се иска - последното го измънках, но той май схвана намека.

   Интервюто свърши след десет минути, на тях нещо им мина желанието да ме разпитват повече, а и аз, честно казано, не бях в настроение. Вече не ми беше интересно. Да видим каква глупост ще сътворят за утрешните броеве.

   А сега ме извинете и вие, ама трябва да направя един минет на тон-режисьора, иначе няма да ми пусне плейбека на концерта довечера. Нещо се разболях и гласът ми хич го няма.