- Ето я! Ето я! - журналистите се втурнаха като един към входа на залата. Тъкмо влизах през другия вход - отчаян опит да забавя срещата с тях с още няколко минути. Къде ти, някой от тях ме е видял и се развикаха. Сега дори не мога да ги оставя да чакат половин час, уж, че съм попаднала в задръстване. О, не, бейби, закъснея ли и пет минути, утре ще лъснат десет статии за това как съм закъсняла с час, докато съм се бавила в съблекалнята, за да правя Бог знае какво. Всъщност Бог може и да не знае, но онези копелета със сигурност ще измислят нещо. Мразя журналистите. Мръсна долна сган. Търсят само скандали, тайни, откриват "стари най-добри приятели", които винаги са готови да разкрият спомени за миналото. Чудно как аз от вестниците научвам кои са ми били най-добри приятели (гаджета) и пр. Досадно е, да не говорим какъв шок изживях, когато прочетох първата статия за това, че съм починала в катастрофа. С майка ми плакахме по телефона три часа! Разпилях ги после, заведох нам ти колко дела, ще ...