Кирпичената селска къща в края на селото се бе изгубила между преспите сняг. Пушекът от комина загадъчно се извисяваше до минарето на изморената джамия. Тук, въпреки електрическите стълбове и преминаващия автобус, сякаш времето беше спряло преди сто години. Вятърът величествено поклащаше въжето на ръждясалата кофа на кладенеца пред къщата. Ранобудните патици бяха наобиколили каменното тяло на водния източник и крясъците им кънтяха в дъното му.
Баба Фатме бе станала рано и след утрешия намаз ‘’теглеше’’ броеницата си от кехлибар. Откакто бе загубила зрението си, тази броеница магически я зареждаше със сила, разбира се поради искрените молитви, които старата жена шептеше.
Днес баба Фатме чакаше внукa си, затова ù се струваше, че всеки се e успал и много се ядосваше, че все още спят. Дълбоко пое дъх, за да се успокои и взе изкривения бастун, подпрян до леглото. С все сила почука на стената и изчака, за да чуе шума от съседнатa стая. Cнахата винаги бе готова да се отзове на този сигнал.
То ...