2.
По обяд пред кръчмата останаха само няколко човека. Вярно, в селото живееха малко семейства – времето вземаше своя данък и често след това в къщата оставаше само вдовецът или вдовицата. По обяд мъжете се прибираха при жените си – да видят какво са сготвили, да хапнат. Макар че много рядко тук се готвеше нещо различно от вчера или утре. А и защо? Двамина са, не им е до търсене на разнообразие и оригиналност. Да има нещо там – кулинарните излишества бяха останали в миналото. Едно, че организмът не издържаше претоварване с храна, второ – пенсиите не бяха предвидени за нормален живот…
Още повече, че тези, които живееха сами, нямаха и излишно време за глезотии. Хляб като основа, лятно време нещо от двора – доматки, краставички, добавка от магазина – сиренце, кашкавалче, от стрехата някоя оцеляла наденичка. А зимата почти същия рецептурник, но зеленчуците в туршиен вид…
И, разбира се, понякога хората си готвеха. Така – за разнообразие. Пенсионерската манджа беше простичка – лукът се запър ...