Седма глава

1.
 Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във верига…
От високото се видя и основната част от бандата. Поне седемдесет – осемдесет души, всички въоръжени с леко огнестрелно оръжие. В края на колоната няколко човека носеха големи тръби, увити в платнища, а след тях тихо бръмчаха три джипа, в които макар и трудно – имаше луна, но облаците често я закриваха, се виждаха стърчащи нагоре цилиндри…
Мешо се страхуваше само от едно – да не би някой от войскарите му да се стресне и открие огън отдалеч. Единствено кинжална стрелба в упор даваше шанс за успех. А започнеше ли престрелка… Тук бяха двайсетина човека, още толкова с ловно оръжие в селото – срещу поне пет пъти повече вече воювали, с опит, насъскани към плячката бандити… Реално и заекът има зъби, но те не му помагат срещу вълка…
Обаче, хората издържаха. Кръстев следеше през оптическия мерник избраната жертва – водачът, който с леки движения се разпореждаше в челото на колоната, после се сети, че Мешо със сигурност си е избрал тази мишена и потърси друг. Нарочи си висок дебелак, който водеше отпред, вдигаше ръка, сочеше на главатаря някъде надясно, към пътеката, започваща на стотина метра нагоре по склона…
От мястото си виждаше само Ангел и Левака. Първият беше заел позиция зад две рухнали на кръст стари дървета, леко опираше вече рамо до приклада на картечницата, а с лявата ръка правеше знаци на помощника си да не шава. Левака седеше, кръстосал крака, държеше един пълнител, а пред себе си беше поставил чанта с патрони – щеше да се наложи да зарежда пълнители по време на боя, намериха само пет за двете картечници…
После Мешо стреля…
Главатарят се гътна настрани и зашава с ръце и крака. Или умираше, или се опитваше да се изтегли настрани. Но никой не го гледаше вече. Защото гората изригна…
Кръстев за пръв път стреляше по човек, но натисна спусъка леко и спокойно. Насреща му нямаше хора – това бяха престъпници, терористи, въоръжени убийци, дошли, за да отнемат досегашния му живот и да прекъснат евентуалния бъдещ… Високият рухна на колене, после падна по очи. Но и него никой не погледна. Ангел спокойно въртеше картечницата по дъгата, от другата страна Кирил Долненеца вършееше из обърканата, хаотично мяткаща се тълпа, трещяха карабините, Милко и Танас в упор косяха пред себе си…
Но това продължи само минута…
Тълпата се втурна назад, бързо се пръсна из гората, започнаха да долитат куршуми иззад големите дървета. А от позицията си Кръстев видя как единият цилиндър върху джипа се наклони и се чу гръм – почти небесен. Мината се пръсна назад, но ония в джипа се събраха над цилиндъра и започнаха да се прицелват. Което му даде възможност да стреля. Избра този, дето ръкомахаше и се навеждаше към някакъв уред върху цилиндъра. Убитият се смъкна, мястото му зае друг, Кръстев презареди, но в това време втора мина полетя към тях. А после и от другите два джипа стреляха, гранатометите, извадени от платнищата влязоха в действие, стана почти невъзможно да се вдигне глава…
Мешо погледна през подготвената амбразура – два камъка, дървесен ствол, купчина пръст, даваща му възможност почти безопасно да наблюдава. Бандитите действаха опитно. Някой беше поел командването, а може и да беше истинският главатар, тоя отпред да е бил само водач на авангарда. Важното беше, че ония се организираха и насочиха огъня на автоматичните си оръжия към двата фланга, към картечниците…
Пръв не издържа Ангел. Дотича при Мешо и викна:
-    Убиха Левака… Аз къде да ида?
Мешо нямаше време да скърби за младия човек, просто посочи на Ангел скалата до трите борики:
-    И бий по цел! Патроните са малко…
После се появиха Милко и Танас. Мешо вече ги чакаше – виждаше как куршумите блъскат около позициите им и се надяваше да помнят указанията: открият ли те, сменяй мястото…
-    Бате… - само рече Милко…
Мешо стреля по един непредпазливо надникнал бандит, не го улучи, но го накара да се свие на земята, после посочи нагоре:
-    Нашата група – по пътеката. Ти и Танас оставате последни, там, зад трите камъка. Като дойда аз – към селото…
Притича при Кръстев, свивайки се импулсивно при свистенето на куршумите, веднъж се просна, когато някъде наблизо се пръсна мина. Кръстев беше на мястото си, видя го и посочи назад, където кака Ирина и жената на даскала мъкнеха някого:
-    Удариха Благо…
-    Даскале, изтегляйте се… И – по плана…
Сетне се завъртя и хукна приведен нагоре…
Кръстев свирна, четиримата от групата му го чуха и притичаха, както се бяха уговорили. Огледа ги – мръсни, мокри, но с един особен пламък в очите. Можеха да се бият, знаеха го вече…
-    Пешо, Румене, вземете от жените Благо. Удариха го… Ние с Гената ще сме последни, вие двамата – обърна се към Валентин и Димо – тичайте след тях, да ги смените, че той си е тежичък…
Хората се затичаха надолу, после изчезнаха в лесковия храст, зад който започваше пътеката. Кръстев и Генади се огледаха, стреляха по веднъж – някакъв се надигаше и беше удобна мишена, после ги последваха… Отзад се пръсна мина – точно на място, но със закъснение…