Баба Койна седеше на пейката пред вратника, с една ръка държеше бастуна, с другата оправяше забрадката си. Пред нея се виждаше пуст и прашен селски път, а козичката й пасеше накрая в тревата, къщата на баба Койна беше последна, а и да не беше, нямаше на кой да пречи животинката, нали в село бяха обитавани пет шест къщи, като не броим англичаните. Всички останали в селото бяха възрастни, на по 70/75 години, а дядо Тошо Тошев, дето е най-близко до баба Койна пък днес става на 86. Та англичаните по тоя повод вчера посетиха бабата, да й предложат да се включи и тя в тържеството, което му организираха, пустите му англичани, откъде се бяха сетили да зарадват стареца, дето вече 30 години сам седи в къщичката си, бабата му починала рано, още децата им си били тука, а после и те емигрирали... Отишли на работа в Англия и не се върнали... Каква ирония, а, мислеше си баба Койна, Тончо и Пенка в Англия, а Джон и Мелани в село...
Та вчера Мелани дойде при баба Койна и й вика:
-Привет, Койна! Дедо То ...