„Семейна двойка”

 

Мъж - 62 годишен
Жена - 58 годишна
Спалня. На сцената има две легла залепени едно до друго. До леглата има по едно шкафче с много празни бутилки и пакетчета храни. Хладилник до вратата вдясно; прозорец отляво. Мъжът се събужда. Жаден  е. Неговите бутилки са празни. Поглежда към тези на жената до него. Опитва се да вземе една от нейните бутилки, без да я събуди. Протяга се, но не достатъчно.

ТОЙ
Скъпа (целува я)... Скъпа (гали я)... Скъпа, ставай (бута я)... Айде, ма, стига спа.

ТЯ (стреснато се събужда)
Какво има? Какво се е случило? За какво ме будиш?

ТОЙ
Би ли ми подала бутилката с водата до теб?

ТЯ
За това ли ме събуди?

ТОЙ
Ами... Да, жаден съм.

ТЯ
Глупак, ако не ми се спеше, така щях да те ударя!

ТОЙ
Скъпа?!

ТЯ
Остави ме!

ТОЙ
Но скъпа, аз наистина съм жаден.

ТЯ
Остави ме. Спи ми се.

ТОЙ
Добре, спи си! Аз няма да утоля жаждата си и като се събудиш, вече ще спиш до един труп, един скелет, едно вмирисано, разлагащо се, наядено от множество червеи месо...

ТЯ
Колкото и глупости да ми говориш, няма да ме накараш... Лека нощ.

ТОЙ
Много добре. Ти ще ме помолиш за нещо и аз ще ти откажа. Ха. Всичко се връща. Ще имам възможност за реванш, за разплата... Мило, моля те, подай ми водата... миличко, обещавам, че другия път, като ме помолиш за нещо, ще стана и ще ти го донеса. Не, ще ти го направя... (тя захърква)... Дано ти се вмирише водата, че и ти да не пиеш от нея... Пача!... ВОДА... ВОДА... ВОДА... Как звучи вкусно и приятно тя! Как гали езика и небцето. Как се облива в устната кухина. Как приятно се отпива от тази течност  (опитва се да си я вземе пак, но не успява)... Добре бе, какво толкова е водата? А? Скъпа!... Прави се, че спи... Замисляла ли си се какво е водата? Просто една течност.  Нищо повече. H2O. Нали така беше? Не бях много добър по химия. H2O май беше или C2O... оф, не знам, все тая.  H2O,  C2O, все е вода... Мисля, че съм издържал доста време без вода и какво?... Нищо не ми се е случило. Какво толкова ще ми се случи... я чакай малко... нали ми е нужна течност? Да. Добре. Ами слюнката. Тя е течност. Тя е като водата. Ето, ще събера в устата си слюнка и ще я глътна (прави се, че гълта голяма глътка)... ето, че вече не ми се пие вода. Ъ, за какво ми е водата, като мога да си утолявам жаждата сам. Благодаря ти, скъпа, ти ме научи на нещо ново. Лека нощ

ТЯ
Лека нощ.

ТОЙ
А! Ти не спиш  ли?

ТЯ
Ами, как да спя на този шум?

ТОЙ
О, извинявай. Лека.

ТЯ
Лека.

ТОЙ
Скъпа?

ТЯ
Да!

ТОЙ
Знаеш ли, че животът на земята се е родил във водата?

ТЯ
Ох, защо не си я вземеш сам тъпата бутилка?

ТОЙ
Мързи ме. А и ти си по-близо до нея. Протегни си ръката и ми я подай.

ТЯ
Е да де, но и мен ме мързи, освен това ми се и спи

ТОЙ
Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. Моля те.

ТЯ
Не. Не. Не. Не. Не. Не. Не. Не. Не.

ТОЙ
Ако не се лъжа, 70% от тялото на човек е от вода и при липса на такава остават колко? 30%, което означава, че ще се смаля. Ще умра.

ТЯ
Спокойно, няма.

ТОЙ
Само глътчица.

ТЯ
Е, ако е само за една глътка, значи  не си толкова жаден.

ТОЙ
Добре де... оф... ще  ти пея.

ТЯ
Моля те, недей!

ТОЙ
Ако не ми дадеш бутилката, ще запея.

ТЯ
Няма да посмееш.

ТОЙ
Ооо, и още как... Давам ти последен шанс. Ще ми дадеш ли бутилката (тя клати отрицателно глава). Предупреждавам те! (тя му обръща гръб)  Добре, изпроси си го. Започвам (пее)
„Жената е досада,
досада е жената.
Вода не ми дава,
вода не ми дава.
Жажда ме мори.
Жена ми ме умори...”

ТЯ (прекъсва го)
Ох, стига! Ето ти бутилката.

ТОЙ
Благодаря ти! (настървено пие)

ТЯ
Дано се задавиш.

ТОЙ
Ммм, най-вкусното и приятно нещо, след като се събудиш.

ТЯ
Едно време казваше, че аз бях най-вкусното и приятно нещо, след като се събудиш.

ТОЙ
Да, права си - Едно време!

ТЯ
Ооо, така ли стана вече? Омръзнах ли ти?

ТОЙ
Ами... не знам

ТЯ
Моля? Какво значи „не знам”? Да или Не?

ТОЙ
Ами, не знам. Как да ти кажа... просто... не знам.

ТЯ
Какво има да му мислиш? Ти обичаш ли ме още?

ТОЙ
Разбира се.

ТЯ
А знаеш ли какво е да обичаш?

ТОЙ
Разбира се.

ТЯ
Какво е?

ТОЙ
Ами... когато някой е жаден, другият да му даде вода, нали?

ТЯ
Мм, нещо такова, но не съвсем.

ТОЙ
Я чакай малко, щом е нещо такова, това значи, че ти не ме обичаш.

ТЯ
Защо така мислиш?

ТОЙ
Ами, аз те помолих за вода, но ти не ми я даваше.

ТЯ
Ама ти я дадох, нали?

ТОЙ
Да, но доста трудно.

ТЯ
Но все пак ти я дадох.

ТОЙ
Значи любовта ти е... трудна... работа.

ТЯ
За водата и любовта казах нещо такова, но не съвсем. Така че не ме закачай мен. Искам да решим твоя проблем.

ТОЙ
Кой е моят проблем?

ТЯ
Обичаш ли ме?

ТОЙ

Ами, това не е мой проблем

ТЯ
А на кого е?

ТОЙ
Ами, ако аз не те обичам, то това си е твой проблем.

ТЯ
Моля!

ТОЙ
Да, ти ще си с проблем. Ти ще страдаш...

ТЯ
Да, бе.

ТОЙ
... на теб ще ти липсвам.

ТЯ
Да, да.

ТОЙ
Какво „Да, да”?

ТЯ
Казвам „Да, така е”, но и ти ще имаш проблем.

ТОЙ
Как така  Аз? Защо?

ТЯ
Защото ти ще си сам.

ТОЙ
Е? И какво от това.

ТЯ
Ами, щом го сравняваш с даването на вода, няма кой да ти я даде тогава.

ТОЙ
Аха... Да, значи е общ проблем.

ТЯ
И да, и не.

ТОЙ
Добре, радвам се, че решихме този въпрос.

ТЯ
Кой въпрос?

ТОЙ
Как кой? За любовта ни.

ТЯ
Какво за любовта ни?

ТОЙ
О, не. Пак ли те удари кризата?

ТЯ
Нищо не ме е ударило. Какво говорихме за любовта ни?

ТОЙ
Аз казах, че те обичам безумно, а ти каза, че не ме обичаш и тръгваше да ми се извиняваш.

ТЯ
За какво да ти се извинявам за нещо, което е...

ТОЙ
Какво е?

ТЯ
За какво говорех?

ТОЙ
А, не, не ми излизай с този номер. Сега използваш здравословните си проблеми, за да не продължиш мисълта си.

ТЯ
Не е вярно. Наистина не си спомням за какво започвах да говоря.

ТОЙ
Добре де. Прави се на ударена. Както искаш. Това ми е достатъчно. Ти не ме обичаш!

ТЯ
Не е вярно.

ТОЙ
Да бе, друга песен започваше преди малко.

ТЯ
Добре. Не се цупи. Започвах да казвам, че за какво да се извинявам за нещом което е...

ТОЙ
Което е?

ТЯ
-... мой проблем. Нали така го каза?

ТОЙ
Нещо се обърках.

ТЯ
От какво?

ТОЙ
Няма значение

(Обръщат си гръб, но не им е удобно и се обръщат лице в лице)

ТЯ

Пак го правиш.

ТОЙ

Кое?

ТЯ

Да започваш изреченията си с „Ами”.

ТОЙ

Не е вярно.

ТЯ

Поне двайсет пъти каза „Ами това, ами онова”.

ТОЙ

Ти пък, защото не го правиш.

ТЯ

Аз го правя, за да се усетиш, но ти въобще не вдяваш.

ТОЙ

Ще си говоря както искам

ТЯ
Ти си непоправим... Колко е часа?

ТОЙ
Не знам. Виж на стенния часовник.

ТЯ
Не мога. Не виждам до там. Виж ти, моля те.

ТОЙ
Не мога.

ТЯ
Как да не можеш, та той е почти до главата ти.

ТОЙ
Мързи ме.

ТЯ
Ох, така си и знаех. На теб не може да се разчита. Сама трябва да се оправям (взима си очилата от шкафчето) А, той не работи.

ТОЙ
Ами (тя го поглежда строго)... АМИ, като се замисля, той от една година не работи.

ТЯ
Ами защо?

ТОЙ
Ами, не е навит сигурно.

ТЯ
Ами, навий го тогава.

ТОЙ
Ох, мързи ме. Ти го навий.

ТЯ
Да, да. Аз съм жена.

ТОЙ
Какво като си жена, да не си саката.

ТЯ
С такъв съпруг може и такава да съм като жена.

ТОЙ
Това пък какво трябва да значи?

ТЯ
... че си смотан  съпруг. Нищо не правиш за мен.

ТОЙ
А ти правиш ли нещо за мен?

ТЯ
Да, лежа до теб.

ТОЙ
О, и с това се изчерпва цялата ти женска дейност?

ТЯ

Да, останалото е твоя работа.

ТОЙ
А защо аз трябва да правя „всичко” останало?

ТЯ
... защото си мъж. Мъжът затова е мъж, защото е мъж.

ТОЙ
Да, а жената затова е жена, защото е жена.

ТЯ
Извинявай, но искам по-голямо уважение.

ТОЙ
О, тя искала уважение?! Ако не ме мързеше, такова уважение щях да ти дам.

ТЯ
Ами, дай ми го де... хайде...

ТОЙ
Мързи ме.

ТЯ
 „Мързи ме, мързи ме” Не те мързи, просто си един страхливец.

ТОЙ
Не съм страхливец. Мързи ме.

ТЯ
Като те мързи толкова, защо не си затвориш устата?

ТОЙ
Ще си я затворя, ако ти си я затвориш.

ТЯ
О, сега аз ли съм започнала този разговор. Аз съм виновна за всичко, нали?

ТОЙ
Не съм казал такова нещо.

ТЯ

Да, но си го мислеше, нали?

ТОЙ

Не!... но щях.

ТЯ

Моля?

ТОЙ

Да, но не си го мислех, докато не го каза, че ще си го помисля.

ТЯ

Какво да съм казала?

ТОЙ

Ох, човек не може да говори с теб. Ти си като някакво заекващо, прекъсващо радио, от което нищо не разбирам „Днес ъъъ пътя ъъъ влажно с температури ъъъъ също така ще ъъъъ и ето ъъъъ, значи всичко е ъъъъъ, това е!

ТЯ

А ти си... ти си... ти си... грозен.

ТОЙ

Ти пък си много красива.

ТЯ

По-красива съм от теб.

ТОЙ

Беше. Сега е мой ред.

ТЯ

Ти никога не си бил красив.

ТОЙ

Не говореше така преди години.

ТЯ

Преди години си е за преди години, а и аз тръгнах с теб не заради красотата ти или нещо подобно, а заради парите ти.

ТОЙ

Парите ми ли? То и сега имам пари.

ТЯ

Е, да, но не си красив.

ТОЙ

Нали каза, че не те интересува това. Каза, че не съм бил красив и като млад.

ТЯ

Да, това казвам. Сега си стар.

ТОЙ

Не съм стар.

ТЯ

Докажи го.

ТОЙ

Добре. Как?

ТЯ

Стани и ми донеси един сандвич от хладилника.

ТОЙ

Ъ, не може ли по друг начин да ти докажа младостта си.

ТЯ

Добре, отиди до магазина и ми купи шоколад.

ТОЙ

Предпочитам да отида до хладилника.

ТЯ

Добре. Чакам.

ТОЙ (опитва се да стане. Не може)

Може ли утре?

ТЯ

Тогава утре ще те обичам и ще ти призная, че си млад и пълен с младежка енергия.

ТОЙ

Мързи ме. Може ли нещо без много движения

ТЯ (мисли)

Добре. Прави любов с мен.

ТОЙ

Скъпа, помолих те за нещо, което не изисква много движения.

ТЯ

Последните пъти, които не си ги спомням, си спомням, че бяха с много нищожни движения от твоя страна, дори аз правех всичко.

ТОЙ

Аз не си ги спомням.

ТЯ

Да, защото на половината част заспа.

ТОЙ

Не е вярно. Наслаждавах се със затворени очи.

ТЯ

На какво? На това, че лежиш и нищо не правиш или от самия акт?

ТОЙ

От... двете.

ТЯ

Ти си свиня.

ТОЙ

Не съм.

ТЯ

Си.

ТОЙ

Не съм.

ТЯ

Си.

ТОЙ

Не съм.

ТЯ

Си.

ТОЙ

Ако аз съм свиня, значи ти си свинка.

ТЯ

Моля?

ТОЙ

Ти си ми съпруга.

ТЯ

Това няма нищо общо.

ТОЙ

Да, както кажеш... грух.

ТЯ

Разбира се, че както аз кажа... грух, грух.

(известно време мълчат)

ТОЙ

 Защо пък винаги трябва ти да си правата? Защо един път аз да не съм прав?

ТЯ

... защото аз съм жена, а ти си мъж.

ТОЙ

Ей и какво от това?

ТЯ

Жената винаги има право, а мъжът не. Той винаги се съгласява.

ТОЙ

Е, аз не съм съгласен.

ТЯ

Не се учудвам. Както казах преди малко, ти не си мъж.

ТОЙ

Мъж съм, как да не съм мъж?

ТЯ

Тогава, съгласи се!

ТОЙ

Никога.

ТЯ

Това вече е инат.

ТОЙ

Не е инат. Просто не си права.

ТЯ

Знаеш ли, ти си прав...

ТОЙ

А! Благодаря ти!

ТЯ

... за това, че съм свинка.

ТОЙ

Е, аз...

ТЯ

... защото се омъжих за такава дебелокожа и куха свиня.

ТОЙ

Да, но беше щастлива, като ми харчеше парите с пълна шепа, нали?

ТЯ

Грешка! Сега също ти харча парите с пълни шепи.

ТОЙ

Не чак толкова, защото те мързи да отидеш до сейфа и да си напълниш шепите.

ТЯ (мисли)

Е, да, но ако не ме мързеше, щях да го правя.

ТОЙ

Но искам да забележиш нещо, че от „ЩЯХ” аз не обеднявам.

ТЯ

Да, но от твоето присъствие аз обеднявам.

ТОЙ

В смисъл?

ТЯ

Животът ми се изтъни, загуби смисъл и се изпълни с досада.

ТОЙ

Забрави и с мързел.

ТЯ

С какъвто се събереш, такъв ставаш.

ТОЙ

Хайде, сега аз съм ти виновен, че си станала сто кила и не може да си мръднеш задника.

ТЯ

А кой е виновен? Ти си вече така влязъл в съзнанието ми, че те приемам като част от мен и когато този тумор е такъв мързелив и безмозъчно кух, как аз да съм принцеса?

ТОЙ

За мен ти си моята принцеса!

ТЯ

Много мило.

ТОЙ

Е, хубавата ти руса и изящна коронка вече е станала като изсъхнала слама, но...

ТЯ

А твоята корона нещо въобще я няма.

ТОЙ

И по-добре, защото щеше да прихване въшките от твоята.

ТЯ

Аз нямам въшки в косата си.

ТОЙ

Ами, то коя уважаваща се въшка щеше да живее в такава коса.

ТЯ

Извинявай, но косата ми спечели „Златния ког” през 1973 година и ù се радваха много хора.

ТОЙ

Ако сега участваш, ще спечелиш „Златния фураж” и ще ù се радват много тревопасни животни.

ТЯ

Ами ти бе? Мистър Светлоотразител.

ТОЙ

Какво за мен? Нищо ми няма.

ТЯ

Точно го каза - Няма нищо!

ТОЙ

Дошло ми е времето, паднала ми е.

ТЯ

Ако питаш мен, то и друго ти е паднало... завинаги.

ТОЙ

Е, тук вече може да поспорим.

ТЯ

Няма какво да спорим, остана ми само разочарованието.

ТОЙ

Отскоро имам чувството, че ти преча.

ТЯ

Е, не е от скоро, а от 30 години.

ТОЙ

Знаеш ли какво си мисля? Вие жените сте винаги недоволни материалистки. Когато една жена не е доволна от нещо, значи ù липсват пари. Ако обаче си има мъж и пак не е доволна, това означава, че мъжът няма пари. Ако жената си има мъж с пари, но тя пак не е щастлива, това означава, че мъжът ù няма достатъчно много пари. А ако се получи така, че жената има много богат мъж, но тя пак не е доволна,  то тогава мъжът ù пречи.  

ТЯ

Е, да, но аз ако загубя теб, ще загубя и всичките ти пари.

ТОЙ

Не е така, защото ако ме измамиш умело с нещо или се случи нещо с мен, ти гушваш всичко.

ТЯ

Така ли?

ТОЙ

Да.

ТЯ

Хм... Така значи - хем богата, хем свободна.

ТОЙ

Да.

ТЯ

Благодаря ти.

ТОЙ

За кое?

ТЯ

А... за нищо.

ТОЙ

Спокойно, аз съм здрав като бик. Скоро нищо няма да ми се случи.

ТЯ

Е, биковете не умират на арената от здравословни причини.

ТОЙ

Ха ха ха. Много смешно, но последен се смее този, който най-добре се смее.

ТЯ

Не се казва най-добре се смее този, който последен се смее, а последен се смее този, който най-добре се смее.

ТОЙ

Е, аз това казах.

ТЯ

Не, ти го каза на обратно.

ТОЙ

Не е вярно. Аз казах, че последен се смее този, който най-добре се смее.

ТЯ

Да, и аз затова те поправям.

ТОЙ

Чакай малко сега. Ти каза, че не се казвало... там как го каза, че... най-добре се смее този, който най-добре се смее, а че...

ТЯ

Не съм казала, че най-добре се смее този, който най-добре се смее, а че най-добре се смее този, който последен се смее.

ТОЙ

Е, да де. Нали и аз това казах?

ТЯ

Не, ти не каза това.

ТОЙ

Няма значение. Като се замисля, повече логика има в това, че най-добре се смее този, който най-добре се смее.

ТЯ

Да, но няма такава поговорка.

ТОЙ

Е, вече има.

ТЯ

И кой я е казал?

ТОЙ

Аз. Ясно ли е? Аз.

ТЯ

Добре, но това са глупости.

ТОЙ

Извинявай, но глупост е, че най-добре се смее последният.

ТЯ

Няма значение. Това го е измислил народът.

ТОЙ

Значи народът е тъп...

ТЯ

Аха, сега народът бил тъпият...

ТОЙ

... защото ако наредиш десет човека...

ТЯ

... видиш ли той, който е най-умният, който дори не е завършил средно образование...

ТОЙ

... и тези десет човека започват да се смеят... и какво?... от всички смеещи се...

ТЯ

... тръгнал да съди не кой да е, а народа...

ТОЙ

... най-добре от всички се смее...

ТЯ

... според мен, ти си...

ТОЙ

... последният човек?

 ТЯ

... последният човек, който ще съди какво е казал народът.

ТОЙ

Така ли?

ТЯ

Така ли?

ТОЙ

Да.

ТЯ

Да.

ТОЙ

Добре.

ТЯ

Добре.

(Известно време мълчат)

ТОЙ

Естествено, че е прост народът. Виж каква музика слуша. Какви предавания гледат?

ТЯ

Какво ù има на музиката? Музика като музика.

ТОЙ

Какво ù има ли? Аз питам какво ни има на нас, че слушаме това, което преди години звучеше по циганските сватби и квартали. Преди години я отбягвахме с досада и възмущение, а сега бучи във всяка кола, къща или дискотека.

ТЯ

Много си е хубава музиката.

ТОЙ

Не съм очаквал да кажеш нещо друго, защото и ти си като всички.

ТЯ

Какво имаш предвид  „като всички”.

ТОЙ

Овца.

ТЯ

Моля!?

ТОЙ

Не казвам, че си овца...

ТЯ

Ти вече го каза.

ТОЙ

... а, че каквато е модата и хайде по течението, а откъде идва и накъде ни води не се интересуваш. Точно като овцете сте. Някъде четох, че една овца решила да се метне от някаква скала и след нея се метнали всичките 2500 овце.

ТЯ

Да, но в същата статия пишеше, че последните овце, които скочили, оцелели, защото паднали на меко, което означава, че не всички, които се водят от течението, ще пострадат. Дори обратното. Ето тези, последните 500 овце, не само, че не са умрели, но са изпитали нещо, което никоя овца няма да изпита – полетели са.

ТОЙ

О, Господи! Искаш да кажеш, че чалгата те кара да летиш ли?

ТЯ

Чалга, модни течения, нов стил в нещо... няма значение. Модното е важно!

ТОЙ

За кого е важно, за какво да е важно и кой го прави важно?

ТЯ

Не знам и не ме интересува. Интересува ме да съм в крак с модата, да съм модерна, да съм...

ТОЙ

Овца... Като всички останали.

ТЯ

Не е вярно.

ТОЙ

Как да не е вярно? Всеки втори, ако мисли като теб и си го повтаря, купува си „модното”, говори „модно”, кара „модно”, без дори да си дава сметка, дали наистина го иска, но все пак го прави, то всички стават „модни”, което означава, че всички са... еднааааквииии.

ТЯ

Не е вярно.

ТОЙ

Модите и теченията уеднаквяват хората. Губят се индивидуалностите.

ТЯ

Е, не си прав.

ТОЙ

Естествено, нали съм мъж.

ТЯ

Това пък какво общо има?

ТОЙ

Нали каза, че жената винаги имала право, а мъжът само трябвало да се съгласява?

ТЯ

Не съм казала такова нещо. Ето, това за вас е обезличаване. Когато един мъж наведе глава и се съгласява с всичко, той се губи. Мъжът не е мъж, ако само се съгласява.

ТОЙ

Но ти каза...

ТЯ

Няма значение какво съм казала. Важното е, че тази музика е най-разпространената и слушана музика в България. Тя обединява народа.

ТОЙ

... в своята тъпота.

ТЯ

Музиката е народна. Текстът е лесен. Всичко е простичко.

ТОЙ

Това казвам – ПРОСТА е! Текстът е ПРОСТ! Музиката не е народна, а е ПРОСТА комбинация м/у какво ли не и всички, които я слушат, са...

ТЯ

Ти си прост!

ТОЙ

Не съм.

ТЯ

СИ.

ТОЙ

Не съм.

ТЯ

СИ.

ТОЙ

Не съм.

ТЯ

СИ.

(Мълчат)

 

ТЯ

Какво пък им има на предаванията по телевизията?

ТОЙ

Не си ли ги виждала? Фалш, лигня и всички зяпат като някакви зомбита. Смеят се насила на смешки, които въобще не са смешни. Жалка картинка.

ТЯ

А ти откъде знаеш толкова за предаванията по телевизията, след като нямаме телевизор от доста време?

ТОЙ

Знам.

ТЯ

Откъде?

ТОЙ

Има ли значение откъде? Важното е, че това е истината!

ТЯ

Хайде сега, истината. Тя е доста променливо и субективно понятие.

ТОЙ

Глупости.

ТЯ

Глупачка ли ме нарече?

ТОЙ

Не, но как може истината да е променливо понятие. Истината е една.

ТЯ

За един човек е една. За двама тя става раздвоена. За трима се разтроява.

ТОЙ

Не е вярно. Има хора обединени и вярващи в една истина.

ТЯ

Да, обединени от материални блага.

ТОЙ

Тогава тя не е истина в чистата ù форма.

ТЯ
А къде е истината в чистата ù форма?

ТОЙ

Не вярвам истината в чистата ù форма да е изчезнала.

ТЯ

Вярвай си.

ТОЙ

Вярвам си.

ТЯ

Оптимист.

ТОЙ

А ти си песимист.

ТЯ

Не, аз съм реалист.

ТОЙ

Може и да си права. Народ, слушащ такава музика, може да е загубил и това.

ТЯ

Хайде, пак музиката ти виновна.

ТОЙ

Тя не е виновна. Хората са виновни, че я приемат в домовете си, в сърцата си, в умовете си.

ТЯ

Да, така е.

ТОЙ

Да, така е! Радвам се, че се съгласяваш.

ТЯ

Да (слага си слушалки).

ТОЙ (изумен)

Какво правиш?

ТЯ

Искам да помълчиш, за да мога на спокойствие да се затъпя с тъпа музика.

ТОЙ

Супер! Прави каквото си искаш (вади под леглото едно малко телевизорче)

ТЯ (изумена. Сваля слушалките)

Откъде имаш този телевизор?

ТОЙ

Купих си го.

ТЯ

Кога си го купил? Та ти не си ставал година от това легло.

ТОЙ

... че за какво да ставам? Къде да отида?

ТЯ

Навън и не...

ТОЙ

Навън всичко е лъжливо, фалшиво, измислено, манипулативно, пошло...

ТЯ (прекъсва го)

Да. Разбрах Светът е гаден, но не сменяй темата. Защо не си ми казал, че имаме телевизор?

ТОЙ

Така, защото искам да те държа далеч от всичко, идващо отвън.

ТЯ

А ти защо го гледаш?

ТОЙ

Информирам се, за да знам от какво да те пазя.

ТЯ

А това? (показва слушалките) Защо не ме опази от това?

ТОЙ

То от това няма спасение, а и ти си ги прибираш в нощното шкафче, а мен ме мързи да стана, че да ги скрия.

ТЯ

Може ли малко да погледам. Не съм гледала телевизия от години.

ТОЙ

Нищо не си изпуснала. Все същата боза, която трови очите и МАНИПУЛАТИВНО облива мозъците.

ТЯ

Добре. Ще задам въпроса по друг начин. Може ли една боза, за да си облея мозъка?

ТОЙ

В момента не дават боза, а новините, а за тях ти трябва нещо по-силно като – джин, уиски, водка или направо пистолет.

ТЯ

Защо?

ТОЙ

... защото светът върви към самоунищожение.

ТЯ

Жалко, че го изпускам.

ТОЙ

Радвай се. Трябва да ми благодариш.

ТЯ

На теб? О, мой спасителю. Ако питаш мен, с този живот ние сами се самоунищожаваме.

ТОЙ

Не те питам и тихо, че гледам.

ТЯ

„Тихо”, защото не ти отърва.

ТОЙ

Ти си голяма неблагодарница, знаеш ли?

ТЯ

За какво да съм ти благодарна? За това, че изгнивам тук.

ТОЙ

Не изгниваш тук, а навън ще изгниеш. Предпочитам да се затворим в нашия си апартамент и да живеем нашия си живот. Имаме си храна, вода, пари за цял живот. Имаме си един друг. Какво повече искаш?

ТЯ

Да погледам телевизия.

ТОЙ

Екранът е малък, няма място за двама ни.

ТЯ

Светът върви към унищожение, а ние какво правим по въпроса, затворени тук?

ТОЙ

Спасяваме се по единично.

ТЯ

Аз не се чувствам спасена, а обречена. Трябва да надигнем глас, трябва да се ядосаме. Трябва да се борим за правата си, за природата си, за правителството си, за нас.

ТОЙ

И кой го казва?!

ТЯ

Аз го казвам.

ТОЙ

Човекът, слушащ тази музика.

ТЯ

Остави музикалните ми предпочитания за малко настрана. Ако светът върви към самоунищожение, ние не трябва да стоим тук и да не правим нищо. Трябва да сме вън и да го спасим. Трябва да го... (влиза една жена)

ТОЙ

Най-после гувернантката. Защо закъсня толкова? Умирам от глад и от жажда. Какво ни носиш?

Ммм, мекици и пудра захар. А къде ми е сокът от банани? Е, пак си го забравила (жената им слага масички в леглата. Слага им вечеря. Той яде бързо и лакомо. Тя не хапва нищо. След като той си изяжда своята порция, лакомо нагъва и порцията на жена си. Гувернантката тайно подава вестника на мъжа. Прибира масичките. Излиза)

 

ТЯ

Би ли ми подал вестника?

ТОЙ

Какъв вестник?

ТЯ

Хайде, хайде. Какво си мислиш, че не знам за него ли? Всеки път като заспиш, аз го взимам и прочитам. Знам и за телевизора, знам за всичко, което се случва, само не си спомням защо изобщо стоя тук  и трая този цирк.

ТОЙ

Добре. Ето, чети и ме остави да си доям десерта.

ТЯ

Аз реших.

ТОЙ

Какво си решила?

ТЯ

Напускам те.

ТОЙ

Това го повтаряш всяка вечер.

ТЯ

Как така го повтарям всяка вечер? Сега го казвам за първи път от 30 годишната ни връзка.

ТОЙ

Не е вярно... Всъщност, да. Ти го правиш за първи път, да.

ТЯ

Извинявай, но аз най-добре знам кога съм казала тези думи и кога не. Много пъти съм го мислила, но за първи път ти го казвам.

ТОЙ (невъзмутим)

Да, добре. Както кажеш.

ТЯ

Чуваш ли какво ти казвам? Напускам те.

ТОЙ (борещ се с последната мекица)

Добре. Тръгвай.

ТЯ

Моля? Само това ли ще ми кажеш... ссамо това ли...

ТОЙ

Виж. Писна ми. Този монолог, тези думи, тези емоции, сълзи ги чувам и виждам всяка вечер. Тръгваш и после винаги се връщаш, питаща ме за какво си излязла навън. Винаги се връщаш. Винаги. В началото се плашех, че наистина си тръгваш, но вече разбрах, че не може да ме напуснеш. Аз съм спокоен. Това е един вид ежедневие.

ТЯ (потресена)

Не си спомням всичко това, но дори да е така, този път наистина си тръгвам.

ТОЙ

Да, добре. Като се връщаш, купи ми, моля те, сок от банани. Ама нека да е от любимата ми марка

ТЯ (ядосана)

Това е! Писна ми! Тридесет години от живота ми минаха, търпейки те, мислейки, че те обичам и че ти ме обичаш... че... че си моят принц на бял кон, че си моята мечта, но се оказа, че си... никой. Точно така. Никой, който аз съм си представяла, че виждам като „някой” (тръгва. Взима пари) Не виждам причина да стоя, когато имам толкова много да дам на света.

ТОЙ (смее се)

Какво има да дадеш пък ти? Та ти слушаш...

ТЯ

Да, слушам я тази твоя отвратителна безименна музика, но в този скучен, еднообразен, досаден живот, това ми е малкото удоволствие и знай, че гледам повечето предавания, докато спиш, и може да са малко тъпички, но като ТИ НИЩО НЕ ПРАВИШ ЗА МЕН, ЗА ДА МЕ ЗАБАВЛЯВАШ, аз се забавлявам сама... на чуждите тъпи шеги. Може да е насила, но се забавлявам. Край. Тръгвам си. Много ти здраве

ТОЙ

Да не забравиш сока от... (тя затваря врата силно)... банани (сам си говори, докато си облизва пръстите) Така, значи... десет: стои пред вратата; девет: обикаля около вратата; осем: стои пред вратата; седем: тръгва до асансьора; шест: качва се на асансьора; пет: излиза пред блока и се замисля защо е излязла; четири: връща се нагоре; три: излиза от асансьора на етажа ни; две: застава до вратата и, дами и господа... едно: отваря вратата... (никой не отваря врата. Не се чува и най-малък шум)... Казах, едно: отваря вратата... Ммм, странно. Досега не се е бавила чак толкова. Може да съм избързал с броенето... значи... 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2... и едно: влизаааааа (никой не влиза)... Не! Не може да ме изостави. Никога не го е правила... Ами ако наистина го е решила... Глупости, къде ще отиде?... Няма при кой?... Значи съм спокоен... Родителите ù... Те не умряха ли?... ами, да... или не... ох, къде се губи?... ЕДНО: ВЛИЗА... странно... Господи, какво направих? Пуснах я... оставих я да си отиде... ох, трябва да си я върна... ох, пък така ме мързи... но пък така ми е скучно сам да ме мързи... друго си е, когато те мързи с някой... ох, ставам (става трудно. Застава до вратата. Облича се. Вратата се отваря. ТЯ влиза)

ТЯ

Ти си станал (прегръща го).

ТОЙ

Защо се забави толкова?

ТЯ

Отидох да ти купя сок от банани.

ТОЙ (просълзен)

Благодаря ти. Хайде да си лягаме, че краката ме заболяха.

ТЯ

Имам по-добро предложение.

ТОЙ

Какво?

ТЯ

Подай ми ръка.

ТОЙ

Защо?

ТЯ

Стига си задавал въпроси. Просто ми я подай (хващат се).

Искам да ти покажа колко е красив градът нощем.

                                                                                                                                   (излизат)