Семейна скука
- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, че не обича да я чака, изнервяше се. Като предвидлива съпруга имаше план за действие и беше почти готова. Обу избелелите си дънки, а отгоре обикновена, но любима тениска. Нямаше време за грим.
Скоро като под строй те се отправиха към кварталното заведение. Вътре климатика работеше и беше приятно прохладно въпреки жегата навън.
Седнаха мълчаливи на последната маса в дъното на помещението срещу прозорците. Така имаха видимост към малката макар и пуста уличка.
Погледна го. Високо чело, остър нос, плътни устни, сега леко присвити.
Кафявите му очи бяха празни. Той дори не погледна менюто. Тя знаеше. Щеше да си поръча кафе, чисто, горчиво и без захар. Пиеше го припряно с резки движения. Такъв беше и в живота. Рядко показваше емоциите си, изглеждаше безразличен или нервен.
А тя? Щеше да си поръча дълго кафе със захар и сметана. Обичаше сладкото, а сметаната беше от малкото глезотийки, които си позволяваше в скучния живот.
Мълчаха. Сервитьорката също мълчаливо им сервира.
Заведението постепенно се напълни. Улицата беше все така пуста и прашна. Хората разговаряха, смееха се, а две хлапета започнаха да се гонят между масите. Скоро бяха усмирени със сладък подкуп – сиропирани баклавички. Тя ги наблюдаваше леко завистливо. Някой ден щеше да си поръча от вкусното изкушение, но не днес. Мълчаха.
Съпругът й допи припряно последната глътка кафе. После втренчи невиждащ поглед през прозореца. Пръстите му нервно барабаняха по масата. Познаваше този жест. Скоро трябваше да стават. Тя побърза с питието. Видяла празните им чаши сервитьорката изникна като от нищото. Бързо ги обслужи.
Мъжът й я погледна в очите и стана рязко. Тя го последва мълчешком. Когато излизаха подминаха масата с хлапетата. Едното й се изплези неприлично. Тя се усмихна и му показа също езика си. За миг беше малка и палава. След това се изчерви. Слава богу съпругът й нищо не забеляза. Побърза да го догони. Той вече пресичаше нервно улицата.
По-късно му сложи мълчаливо вечерята. Той дочете вестника си. Изгледаха новините, а после някакъв гангстерски филм.
Преди да заспят й пожела: „Лека нощ”. Винаги беше вежлив.
По интонацията му тя разбра, че е доволен от нея и от изминалият ден.
Да, наистина в кафенето беше хубаво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
