Сериозно и убедително за живота

                              Сериозно и убедително за живота

   Преди години животът ме срещна с една жена, работехме известно време заедно. Тогава имах други приятелки, но общувах и с нея – работата ми го изискваше. Галя, така се казваше тя, беше много принципна и старателна в работата си за разлика от мене. Всъщност и аз се стараех, но имах други приоритети.

   Често излизахме на кафе, особено в обедната почивка. Тогава водехме дълги разговори за живота. Галя беше омъжена и не пропускаше да ме поучава за какво ли не. Вероятно го считаше за свой дълг. Имахме различно отношение по много въпроси, но това не пречеше да общуваме.

   Един ден по време на разговор тя сподели, че нейният мъж ѝ изневерява и често се напива.

   –И как живееш с него? Разведи се! – възмутено изразих мнението си.

   –Ами детето, сама ли да го гледам? Така могат да говорят само такива като теб с безотговорно отношение към живота.

   Стана ми неприятно и някак тъжно добавих:

   –Ами, щом можеш да живееш така!

   Тук изслушах тя колко му е вярна и колко той е бездушен и повърхностен  и как липсата му на по-високо образование си личи. Не бях допускала, че имат семейни проблеми. Мъжът ѝ изглеждаше тих и вежлив човек. Но то тихите води са най-опасни. Всъщност Галя беше едно дете. Родителите ѝ живееха на село. Според мене можеше да разчита на морална и финансова подкрепа от тях, но явно нещо я спираше да промени живота си.

   –Галя, съжалявам, а не си ли помисила да си намериш друг, който ще те разбира, уважава и ще приеме и теб, и детето?

   Отново бях засипана с упреци и разбрах, че тя нито за миг не е допускала такива мисли в главата си. Какъв пример щяла да даде на детето си. Повече не посмях да изразя отношение по въпроса. Времето напредна и трябваше да приключим разговора. Стана ми мъчно, че тя известно време се държа така, сякаш съм я обидила.

   Не след дълго смених работата си и престанах да се виждам с Галя.

   Идваше лятото, сезонът на отпуските и аз исках да отида някъде, дори и за няколко дена. Реших да прекарам три дена на Боровец и си направих резервация за преспиване в хотел. Колата ми беше в изправност и нямах търпение да замина.

   Най-после дойде денят и аз след като си взех най-необходимото, потеглих. Беше слънчево и приятно. Карането на кола винаги ме е успокоявало. Без проблеми успях да стигна до Боровец, намерих хотела, регистрирах се и се настаних в единичната стая, която си бях запазила. Усетих свободата да разполагам с времето си и след като си починах, реших да направя първата си разходка. Имаше достатъчно време до вечеря, така че спокойно можех да разгледам наоколо. На Боровец си беше хладно. Облякох се спортно и излязох навън.

   Харесваше ми природата. Заглеждах се в катеричките, които някак не се плашеха, любопитно ме поглеждаха с черните си очички и размахваха кокетно красивите си опашки. Тръгнах по една от алеите. Въздухът беше чудесен. Всяко вдишване ме изпълваше с желание за живот. Не далече видях два силуета – на мъж и жена. Забелязах, че са хванати за ръце и си помислих, не без завист, колко хубав е животът за влюбените. Те приближаваха към мене, но все още бяха далече. Видях, че спряха. Той я привлече към себе си и я целуна. Дълга целувка – помислих си аз. Да са много щастливи! Наведох се да взема паднала шишарка и като дете започнах да я разглеждам. В природата всичко е невероятно красиво и хармонично! Влюбените ме наближиха. Тогава видях как дамата изведнъж пусна ръката му. О, Боже, та тя ми е позната! Ами да, беше Галя. В първия момент се зарадвах, реших, че семейните ѝ отношения са се оправили. Но когато се изравних с тях, видях, че не е със съпруга си. Нямаше как, поздравихме се и разменихме няколко думи.

   Оттогава винаги имам съмнения, когато някой ми говори много сериозно и убедително колко е верен и съвестен и как сериозно се отнася към живота и възпитанието на детето си. И най-важното – вече не позволявам да ме наричат безотговорна.

                                                           Мария Мустакерска