В един малък и красив град живееше един мъж с двете си дъщери. Нямаше жена и всички мислеха, че е починала преди няколко години , може би малко след като се беше родила по-малката сестра. Мъжът работеше много, по цял ден беше извън къщи, на една, а после и на друга работа. Стараеше се нищо да не липсва на дъщерите му , а те, на свой ред, се опитваха да домакинстват колкото могат, но все още бяха невръстни и неопитни. Понякога си говореха двете колко по- хубаво щеше да е, ако майка им можеше да се върне и да заживее отново с тях. Когато попитаха баща си къде е тя, той им разказа следното:
-Когато бях много млад, обичах често да бродя с раница из планината и вечер замръквах там, далеч от хижите и планинските селца. Тогава изваждах спалния си чувал, слагах го под някое голямо дърво и преспивах на открито. Да знаете колко е хубаво да се спи в гората! Въздухът е чист, хладен, мирише на треви и билки, а птичките пеят цяла нощ. Замлъкват само, ако се обади бухал или излае лисица, но после пак ...