Северозападен монолог
СЕВЕРОЗАПАДЕН МОНОЛОГ
- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави, баба, русѝ и убави, като мойта дъ̀щера, дека е у Гръция. Много е убава она и много е рàзумна! Инджинерин завърши у Софеа. Ама сега гледа една бабичка. Не е, като сино, тоа пияница! Само пукницата го интересува! Дорде бе жив бащъ̀ му го пребиваше от бой, ама главъ̀та му не увре! Така ше си пукне у кръчмата, огин да я гòри!! Ама вие сте рàзумни, нали баба? Нали не пиете пустата ракия и с виното по-полека, от мене да знаате! Той и моя Иван умре от пукница, ама на седемдесе, а синò и педесе дали ше изкара…
Та викате, че у Йонкини ше бъдете, е па саседе ша сме, че язе се сам си сàмичка. Сѝротна и болна съм, баби. Ама те, още я карам. С таа пенция, едвам за лебо и неко апче стига. Добре, че има още неко кокошчица, пиленца. Па и ягънца гледам, има и по неко прасенце за коледа. Он Димчо-ветринарния ми го коле. Ти баба, ако можеш, ша ми го колиш тизе. Що ша давам на ветринара по един заден бут сека коледа!? Не моем ли ниа да си го опечем па да си го изедем, не моем ли?
Тука, баби е много убаво, чуй как свири синигера, а? Чу ли? Ма тва твойто ли свири бе, баба? Па я помислих, че е синигера. Язе телефон немам, баба. Имаах един, с шайба, ама циганете откраднаа жиците и от дваесе гòдин немам. Оно па и кой ша ми са обажда? Она, дъ̀щерата си иде веднъж у гòдината та се видим, поседи, поскара ме са, па си иде у гръцко. Они и там викат, че е криза, ама она се със златне синджире я гледам с пръстене! Ква а таа криза не знам?
Епа, я̀лате баба, да ви отведа у Йонкини. Е те тука а собата, ма не е влизано от десет гòдин, та малко мерише. Тавана малко е паднàл, Денчо ша го замаже с лàйна. Леко баба, че ша паднеш. то тия стълби и за яретата са стръмни, ама ше свикнеш. Те тука е горния кат. Не вервам некога да са спале тука, они Йошка и Цеко се доле си спеа. Там си и изтлеа. Тука мое виа да спите, па мигар и ша спите, като ви гледам какви сте млади! А, пощипва ли та, баба? Нема мого да му даваш, че ша са пресити и ша бега, он. Ха хаа! Децъ̀ гледам, немате, ма ша си завъдите да ни развесèлат маалата. Че то само цигане са въдат веке, чърни цигане!
Я̀лате сега навънка. Те тава а нужнико. Що са мръщиш баба? Да не ти са пикае? Айде изпѝкай са, па яла у дворо да видиш къде ша си садиш домат и пипер. Иш бе, пущини! Иш от тука! Те тава а двора, дека са кокошките, еш кви ребати пиленца са, а? Виа сте гладни бе, баба. Чекай баба ше ви свари една пилешка чорбица! Чекай да фана те тава пиленце. Оп! Къде е таа секира, упàлата, къде да а? Нема я! То, язе така им късам главъ̀та, баба. С ръ̀це! Я са пази, баба, да та не опръска… Чекайте бе, къде побегнахте!? Сама ли ша си ям чорбъ̀та? Мале, па са капризне, тиа чужденци! Граждане, не сте ли виждале село, бе!?
© Атеист Грешников Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Респектиращо откъм внушаване на усещане и откъм автентичност, поне доколкото аз съм чувала говора.
-
Знаеш ли, защо така добре разбираш моя диалект, Мариана? Защото се оказа, че Враца се числи към югозападните говори, колкото и безппощадно да се намираме на северозапад.
-
Диалектът се разбира, защото е в текстова форма, и защото липсват чуждици, като турцизми например. Но би бил по-трудно разбираем, когато се говори от някой.
А за разказа- само адмирации! Учудвам се даже на слабата активност тук! -
Да си кажа честно много се изненадах, че нашия див и непреборен северозападен диалект се разбира. Приятно се изненадах. И ако на югозапад нямат проблем, което е разбираемо поради общия ни езиковия ни регион, то какво бе учудването ми да разбера, че ме разбират и на Изток, където казват млЯко, голЯм, дЯдо и така нататък.
Благодаря ви още веднъж за куража. Ще се опитам да продължа нататък, пък ще видим... -
И аз го търсих, след като прочетох есето ти "За критиката и представянето на разказ". Много ми харесаха - и разказът, и есето. Диалектът в разказа изобщо не ме затруднява, макар че съм от Източна България. Дори много ми хареса автентичността, която придава на разказа ти.
-
Ха ха ха!!!
Бива! -
Югоизточния
-
За мен това е много важно, защото една работа, колкото и автентична да е, ако остане неразбрана не може да въздейства.
Затова ти благодаря. От кой регион си? -
Не ме затрудни. Не мога да кажа доколко е, но звучи автентично. Определено въздействащ.
-
Не казваш нищо за диалекта. Любопитен съм...
-
Веднага отговарям: прочетох го точно тук. Има образи, които се вклиняват в паметта. Твоят ми подейства точно така. Много фино съчетание между хумор и драматичния привкус на самотната селска жена. През целия разказ усмихваш, но след прочита..едно резливо чувство остана, човече. Почитания!
-
Хубаво е да разбереш, че някой те е търсил. Надявам се, че диалекта не те е затруднил.
Интересно ми е, какво те е провокирало да го търсиш и къде първо прочете моя Северозападен монолог? -
Търсех го и си заслужаваше ровичкането. Прочетох отново с огромно удоволствие!
-
PПривет Мариана. вече ви отговорих с мейл.
Благодаря за вниманието и възможността -
Здравейте, написах Ви вчера ЛС, че този ваш текст е номиниран и оценен за публикуване в литературната рубрика на Eurochicago.com.
Моля, отговорете ми дали сте съгласен с тази публикация. (Ако не ми отговорите навреме, на мястото на вашата творба ще бъде публикуван друг разказ.)
С най-добри пожелания,
Мариана Христова
редактор на изданието -
!!!
-
развесели ме. )))
-
Много автентично !Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
