Jul 15, 2015, 1:33 PM

Северозападен монолог

2.7K 2 18
3 min reading

 

СЕВЕРОЗАПАДЕН МОНОЛОГ

 

- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави, баба, русѝ и убави, като мойта дъ̀щера, дека е у Гръция. Много е убава она и много е рàзумна! Инджинерин завърши у Софеа. Ама сега гледа една бабичка. Не е, като сино, тоа пияница! Само пукницата го интересува! Дорде бе жив бащъ̀ му го пребиваше от бой, ама главъ̀та му не увре! Така ше си пукне у кръчмата, огин да я гòри!! Ама вие сте рàзумни, нали баба? Нали не пиете пустата ракия и с виното по-полека, от мене да знаате! Той и моя Иван умре от пукница, ама на седемдесе, а синò и педесе дали ше изкара…

 

Та викате, че у Йонкини ше бъдете, е па саседе ша сме, че язе се сам си сàмичка. Сѝротна и болна съм, баби. Ама те, още я карам. С таа пенция, едвам за лебо и неко апче стига. Добре, че има още неко кокошчица, пиленца. Па и ягънца гледам, има и по неко прасенце за коледа. Он Димчо-ветринарния ми го коле. Ти баба, ако можеш, ша ми го колиш тизе. Що ша давам на ветринара по един заден бут сека коледа!? Не моем ли ниа да си го опечем па да си го изедем, не моем ли?

 

Тука, баби е много убаво, чуй как свири синигера, а? Чу ли? Ма тва твойто ли свири бе, баба? Па я помислих, че е синигера. Язе телефон немам, баба. Имаах един, с шайба, ама циганете откраднаа жиците и от дваесе гòдин немам. Оно па и кой ша ми са обажда? Она, дъ̀щерата си иде веднъж у гòдината та се видим, поседи, поскара ме са, па си иде у гръцко. Они и там викат, че е криза, ама она се със златне синджире я гледам с пръстене! Ква а таа криза не знам?

 

Епа, я̀лате баба, да ви отведа у Йонкини. Е те тука а собата, ма не е влизано от десет гòдин, та малко мерише. Тавана малко е паднàл, Денчо ша го замаже с лàйна. Леко баба, че ша паднеш. то тия стълби и за яретата са стръмни, ама ше свикнеш. Те тука е горния кат. Не вервам некога да са спале тука, они Йошка и Цеко се доле си спеа. Там си и изтлеа. Тука мое виа да спите, па мигар и ша спите, като ви гледам какви сте млади! А, пощипва ли та, баба? Нема мого да му даваш, че ша са пресити и ша бега, он. Ха хаа! Децъ̀ гледам, немате, ма ша си завъдите да ни развесèлат маалата. Че то само цигане са въдат веке, чърни цигане!

 

Я̀лате сега навънка. Те тава а нужнико. Що са мръщиш баба? Да не ти са пикае? Айде изпѝкай са, па яла у дворо да видиш къде ша си садиш домат и пипер. Иш бе, пущини! Иш от тука! Те тава а двора, дека са кокошките, еш кви ребати пиленца са, а? Виа сте гладни бе, баба. Чекай баба ше ви свари една пилешка чорбица! Чекай да фана те тава пиленце. Оп! Къде е таа секира, упàлата, къде да а? Нема я! То, язе така им късам главъ̀та, баба. С ръ̀це! Я са пази, баба, да та не опръска… Чекайте бе, къде побегнахте!? Сама ли ша си ям чорбъ̀та?  Мале, па са капризне, тиа чужденци! Граждане, не сте ли виждале село, бе!?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Респектиращо откъм внушаване на усещане и откъм автентичност, поне доколкото аз съм чувала говора.
  • Знаеш ли, защо така добре разбираш моя диалект, Мариана? Защото се оказа, че Враца се числи към югозападните говори, колкото и безппощадно да се намираме на северозапад.
  • Диалектът се разбира, защото е в текстова форма, и защото липсват чуждици, като турцизми например. Но би бил по-трудно разбираем, когато се говори от някой.
    А за разказа- само адмирации! Учудвам се даже на слабата активност тук!
  • Да си кажа честно много се изненадах, че нашия див и непреборен северозападен диалект се разбира. Приятно се изненадах. И ако на югозапад нямат проблем, което е разбираемо поради общия ни езиковия ни регион, то какво бе учудването ми да разбера, че ме разбират и на Изток, където казват млЯко, голЯм, дЯдо и така нататък.

    Благодаря ви още веднъж за куража. Ще се опитам да продължа нататък, пък ще видим...
  • И аз го търсих, след като прочетох есето ти "За критиката и представянето на разказ". Много ми харесаха - и разказът, и есето. Диалектът в разказа изобщо не ме затруднява, макар че съм от Източна България. Дори много ми хареса автентичността, която придава на разказа ти.

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...