- Хей! - сръчкаха го и отново: - Хей!
- А?! - погледна досадника с мътен поглед Но Щен Вълк.
- Буден ли си? - настоя за яснота по въпроса Ко Та Рак.
- А ти спиш ли с отворени очи? - измърмори в отговор вълкът.
- Случвало ми се е... - лаконично отговори Ко, а след това премина към въпроса: - Зает ли си?
- Да - без дори да се замисли обяви Но. - Тъкмо си дремвах!
- Аха - разочаровано кимна котакът. - Жалко! - а после сви примирено рамене: - Е, ще те питам друг път.
Но Щен Вълк превъртя наум няколко варианта на развитие на ситуацията - в никоя от тях не се виждаше да заспи отново.
- Кажи все пак - подкани приятеля си вълкът.
- Сигурен ли си? - поинтересува се Ко Та Рак.
- Казвай! - отново го подкани Но.
- Само, ако наистина ме молиш за това - каза котакът.
Но Щен Вълк отново превъртя в ума си няколко варианта и заяви:
- Е, не държа чак толкова - казвайки това вълкът сви рамене и се направи на заспал...

 

- Здравейте! - поздрави продавачът.
- Здравейте! - отговори на поздрава Уа Шо Ро. - Пратиха ме за зелен хайвер.
- Съжалявам да го чуя - сви рамене другият, но май не съжаляваше особено. - Пийте една студена вода.
- Какво?! - не го разбра в първия момент грингърът, а след кратък размисъл каза: - Не, наистина ме пратиха да купя зелен хайвер!
- Не продавам зелен хайвер - безстрастно обяви продавачът. - Но предлагам студена вода...

 

- Започваш да ме нервираш! - въздъхна Шира.
- Какво ме интересува?! - изръмжа човекът. - Ще правя каквото си искам!
- Хъм - почеса се по носа големият котарак. - Сигурно е така... Сянка, погрижи се.
- Ох! - въздъхна под нос сянката. - Пак ли?! - и, обръщайки се към натрапника, отсече: - Разкарай се!
- Ха-ха! - пренебрежително се засмя другият. - Иначе?
- Иначе... иначе... - търсещо се огледа Сянка. - Внимавай, защото имам Ко Та Рак и няма да се поколебая да го използвам!
- Ха-ха - отново се засмя натрапникът, хвърляйки пренебрежителен поглед към Ко. - И как ще го използваш?
...
- Какво се е случило с теб?! - възкликна лекарят, като го видя. - С какво си се сблъскал?
- С един котарак... - омърлушено му отговори другият. - Ох...