27.03.2024 г., 18:54

 Шаман Максим – 2

763 1 2

Произведение от няколко части към първа част

6 мин за четене

ИСТОРИЯ Е КАЧЕНА И ПРЕВЕДЕНА ОТ САМИЯ АВТОР!

 

Глава 2


Максим Аркадиевич и Фенрир пристигнаха в кафене "Седемте валкирии" в 9:55. Но преди това демонът беше претърпял метаморфоза.
И сега той приличаше на четиридесетгодишен привлекателен мъж с гъста черна коса. Познатите копита се бяха превърнали в стройни крака. Беше очевидно, че чудовището се чувства не на място. Но след две "Кървави мери" той явно се чувстваше по-добре. 
-Къде е тази мадама?" Макс попита мрачно, като извади цигара. 
Търпението е мой приятел - отвърна демонът, като пушеше дълга лула. Беше очевидно, че водката и сокът не му влияят особено.
Щом каза това, към тях се приближи една жена на трийсет и три години. Червената ѝ къдрава коса беше сплетена на конска опашка.
-Добър ден, съжалявам, че закъснях - каза тя притеснено.
-Всичко е наред, ние самите току-що пристигнахме - каза демонът добродушно.
Жената се усмихна и обърна поглед към Макс, а загубата веднага се изплъзна от устните ѝ. Човекът под качулката я погледна така, сякаш искаше да я пробута с бормашина. Макс наистина не обичаше закъсненията. Дори ако закъсняваха само с две-три минути. 
Седнете - каза младежът раздразнено.
-Какво ще пиеш?" - попита демонът, като ритна Макс встрани.
-Не, не, не плащай за мен! -Момичето се смути.
-Не е нужно! За мен ще бъде чест - усмихна се Фенрир и повика сервитьорката - Ще пием арменска ракия, моля, по сто грама. И едно предястие, какво ще имате?" - попита демонът, като погледна жената.
Жената отговори колебливо:
-Ще имам пържола и салата, моля. - Младото момиче отново се изчерви.
-Ще дойда след 15 минути - отговори сервитьорката и отиде да вземе поръчката им.
-Съжалявам, че не ви се представихме, аз се казвам Фенрир, а това е моят колега и партньор Максим.
-Името ми е Дежа - каза жената с лека усмивка.
-Какво красиво име!" - Демонът възкликна с възхищение.
Дежа отново се изчерви.

-Добре, добре, може да размените любезности по-късно! Да пристъпим към работа! -Максим, както винаги, избухна в пламъци.
-С уплаха в очите момичето промълви.
Точно тогава пристигнаха конякът и предястието.
Максим и Фенрир отпиха по няколко глътки. Дежа колебливо повтори след тях и се отпусна малко, когато започна разказа си.
-Всичко започна, когато си купих апартамент в центъра на града, на много малка цена....
-Това е обещаващо начало - засмя се Макс.
-Така че отначало всичко беше наред, радвах се, че най-сетне се изнесох от общежитието, но после...-Дея се поколеба и направи още една чаша коняк от чашата.-Тогава започнах да забелязвам странни особености.
-Фенрир изпусна кълба дим, докато казваше това.
-Нещата започнаха да изчезват сами, а наскоро видях и това...
Жената извади една снимка и я показа на мъжа и демона. Снимката беше на същество, което приличаше на бебе, само че мъртво. Пъпната му връв беше развързана. Беше облечено в скъсана тениска, а езикът му беше много дълъг и лежеше настрани като на куче.
-Чудех се как си се сдобила с иго, скъпа моя - каза Макс със смях.
-Максим, това не е смешно, игошата е много опасно същество!" -С тревога в гласа каза Фенрир. -Това те съветвам, Дежа. Остани с нас в автобуса, докато изгоним това чудовище от апартамента ти.
-Колко време ще отнеме това? - попита жената и поиска от Макс попиросо.
Той не отказа. 
-Най-малко два дни - отвърна демонът.
-Аз ще остана с теб в автобуса.
-Ние се разбрахме за настаняването, а сега ми кажи как ще го платиш. Веднага ще ти кажа, че приемаме всичко - и във валута, и в натура!" - Макс се ухили за втори път.
-Имам само 50 000 рубли.
-Ние ще ти помогнем, Фенрир, запали колата, имаме работа!

 

ОРИГИНАЛ

 

Глава 2


Максим Аркадьевич и Фенрир подьехали к кафе „СЕМЬ ВАЛЬКИРИЙ“ в 9:55. Но перед этим демон прошёл метаморфозу.
И теперь он выглядел как сорокалетний, привлекательный мужчина с чёрными густыми волосами. Привычные копыта превратились в стройные ноги. Было видно что монстр чувствовал себя не в своей тарелке. Но после двух коктейлей „Кровавая мери“ он явно чувствовал себя получше. 
-Ну и где эта мадам-По привычке мрачно спросил Макс вынимая папиросу. 
-Терпение мой друг-проговорил демон покуривая длинную трубку. Было видно что убойная водка с соком не особо на него подействовала.
Как только он это сказал к ним подошла женщина с виду тридцети лет отроду. Рыжие, кудрявые волосы были заплетены в хвост.
-Добрый день, извините за опоздание!- Беспокойно сказала она.
-Да ничего страшного, мы сами недавно пришли-Добродушно сказал демон.
Женщина улыбнулась и перевела взгляд на Макса и убылка тут же сползла с её губ. Парень из под капешона смотрел на неё так словно хотел её просверлить дрелью. Макс очень не любил опозданий. Даже если они были всего на две-три минуты. 
-Присаживайтесь- с раздражением ответил молодой человек.
-Что будете пить?-Спросил демон легонько пиная Макса в бок.
-Нет, нет не надо платить за меня!-Засмущалась девушка.
-Да что Вы! Почту за честь-Улыбнулься Фенрир подзывая официантку.-Нам армянского коньяка пожалуйста, по сто грам каждому. И закуску, что будете есть?-Спросил демон смотря на женщину.
Та с неувереностью ответила:
-Мне пожалуйста стейк и салат.-Неуверенно проговорив молодая девушка снова покраснела.
-Будет через 15 минут-Ответила официантка и пошла за их заказом.
-Вот это по нашему!- С восторгом сказал демон.-Извините мы Вам не представились, меня зовут Фенрир а это мой коллега и напарник Максим.
-Очень приятно, меня зовут Дея- С легкой улыбкой ответила женщина.
-Ух ты какое красивое имя!-С восхищением воскликнул демон.
Дея снова покраснела.

-Ладно, ладно любезностями будете потом обмениваться! Давайте к делу!-Как всегда вспыхнул Максим.
-Х-х-орошо.-Со страхом в глазах пробормотала девушка.
Как раз принесли коньяк и закуску.
Максим и Фенрир сделали пару глатков. Дея неуверенно повторила за ними, и немного расслабившись начала свой рассказ.
-Все началось с того, что я купила квартиру в центре города, за очень маленькую цену…
-Так, так начало уже многообещающее, хихикнул Макс.
-Так вот, по началу все было хорошо, я радовалась что наконец-то съехала с общежития, но потом...-Дея вздрогнула и сделала еще один глаток коньяка из стакана.-Потом я начала замечать странные особености.
-А вот это интерестно, можно чуть поподробнее.-Сказав это Фенрир выпустил колечко дыма.
-Вещи стали пропадать сами по себе, а недавно я увидела это…
Женщина вытащила снимок и показала мужчине и демону. На фотографии было запечатлено  существо похожее на младенца, только мёртвого. Пуповина его была развязана. Одет он был в разорванную футболку, а язык был очень длинный и лежал на боку как у пса.
-Опа, а мне вот интересно как у Вас милочка поселился игоша?-С насмешкой сказал Макс.
-Максим это не смешно, игоша это очень опасная тварь!-С беспокойством в голосе проговорил Фенрир.-Вот что я Вам советую, Дея. Поживите у нас в автобусе пока мы будем изгонять данное чудовище из вашей квартиры.
-Сколько это займёт?-Спросила женщина и попросила у Макса попиросу.
Тот не отказал. 
-Минимум два дня.-Ответил демон.
-Ехх, ладно, поживу у Вас в автобусе…
-С жильём разобрались, теперь скажите чем Вы будете платить? Сразу скажу всё принимаем, и валютой и натурой!-В каторый раз съязвил Макс.
-У меня есть только 50,000 рублей.
-Ехххх, ладно поможем мы Вам, Фенрир бегом заводить машину, у нас появилась работа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Акеми, съгласен съм, че има неточности в превода - изпуснати са някои не толкова съществени действия ... и ... обикновено проблемът е в нюансите - когато чета нещо на руски, зад мен стоят седем години потопени в тамошната предистория и атмосфера - Примерно направо е невъзможно да се преведе 'монстр чувствовал себя не в своей тарелке' като ... 'чудовището се чувства не на място' ... но си струва да се опита 😎
  • Пак има малко неточности в превода, но историята е интересна.

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...