28.03.2024 г., 6:29 ч.

 Шаман Максим 3 

  Проза » Фантастика и фентъзи
91 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части « към първа част
18 мин за четене

     Разказа е преведен от руски език.

ГЛАВА 3
Шаманът и демонът заминаха с Дея за апартамента ѝ. По целия път дотам тя трепереше като след студен душ. Беше очевидно, че се страхува. Максим го забеляза.
-Какво правиш? -Запита момчето, смеейки се.
-Да, не знам, все още ме е страх... -отговори момичето.
-Не се страхувай, уверявам те, че ще се справиш!" - усмихна се Фенрир и отново дръпна от лулата си.
-Дея се усмихна.
Макс погледна двамата, които седяха на задните седалки, и се ухили.
"Ебати влюбените гълъбчета" - помисли си раздразненият човек.
Стигнаха до класическа многоетажна сграда от епохата на Хрушчов. Жилищният блок изглеждаше така, сякаш изпращаше тези посетители на три смешни букви.
- "Това ли е вашата къща?" - попита демонът.
Да, това е - отвърна Дея.
-Ще изчакаме до вечерта и тогава ще отидем в апартамента ти. Всичко, което трябва да направиш, е да отвориш вратата.
-Да, добре- отвърна момичето. -Защо тази вечер?
Макс изхърка.
-Защото, скъпа моя, дяволът става по-силен през нощта, когато хората се събуждат с първичен страх! Всъщност не го интересува кога да нападне. Просто хората престават да се страхуват през деня. А същества като твоя Игош се хранят първо със страха - каза той с раздразнение, сякаш всички трябва да знаят това.
-Разбирам - отвърна Дежа.
Беше ѝ неудобно да бъде в една стая с този странен човек. Само от вида на младия мъж, чиято коса беше по-бяла от сняг, в черно кожено яке и с онези сини очи, които бяха като скенери, които можеха да видят целия човек... Може би дори душата. С партньора му ситуацията беше различна. На този мъж с черна коса и кехлибарени очи Деа вярваше още от първата среща. Той излъчваше такава енергия, че тя просто искаше да му вярва винаги.


Имате ли нещо против, ако аз и моят колега излезем да изпушим по една цигара? - попита Фенрир.
Разбира се, че не - отвърна момичето.
Шаманът и демонът слязоха от колата и се отправиха към детската площадка. Това беше единственото място, където имаше пейки.
Те седнаха и започнаха да пушат.
-Защо, по дяволите, се държиш толкова грубо с нея? - попита Фенрир.
-И защо, по дяволите, си станал защитник на потиснатите? Макс попита с обичайната си арогантност: - Някой се влюби в теб?
-Няма!" Фенрир се намръщи: - Просто не обичам хората да се отнасят така с мен. Особено с леките.
-А, значи тя е лека? Тя ли ти каза това, или ти си го измисли?" - Макс избухна - Човек, който е изкарал 228 в затвора, който е изоставил майка си заради ново гадже, а после го е напуснал. Човек, който е натопил сестра си, като е казал, че ще върне паричен дълг, и не го е направил, а после я е пребил от някакви маргинали. Това добър човек ли е? Вие съдите за хората по дрехите им като всички останали и едва тогава включвате хилядолетния си мозък!

Фенрир сведе глава.

-Но можеш да кажеш, че съжалява.

Макс изхърка.

-Ето защо тя не съжалява. Ако го правеше, щеше да се извини на всички, които е предала, вместо да бяга като последното същество от Москва в Наш Мухосранск. Ти си умен демон. И знаеш какво я чака. Съдът на Вселената всичко ще подреди по местата си.

Демонът замълча. За хилядите си години той е бил наистина наивен. Когато Максим Аркадиевич го откри, Фенрир се опита да го убие. Той приел формата на голям вълк и го нападнал. Битката продължила две поредни нощи. Накрая Макс обуздал буйния нрав на демона, но го помилвал. В замяна поискал само вечната му помощ и подкрепа. И Фенрир се съгласил. Но Макс нямаше представа какъв "идиот" е довел на борда. Демонът вярваше на всичко, което му се казваше. Един ден, когато помагали на един съсед, той се влюбил. И я гледаше така, както котка гледа заквасена сметана. Накрая огледалното същество, с което се борели, едва не убило вечно любящия глупак, защото той си изпуснал нервите.
След битката Макс му направи забележка, както учителка прави забележка на ученик за това, че е пропуснал час. Човекът винаги казваше, че не бива да се отпуска, особено когато е влюбен. 

Те мълчаха така още пет минути. Максим помоли демона да го остави за малко, за да помисли.

-И както винаги ти ще мислиш, а аз ще действам?" - попита Фенрир.
-Какво ще кажеш за това? За разлика от теб аз нямам отношение към теорията от типа "майната му". Ето защо съм в нашия отбор, адски глупак.
-Разбирам... - Демонът се изчерви, сякаш искаше да удари нахалния си колега в лицето.
-Ами, иди да се забавляваш с новата си хубавица - засмя се Макс. 
-Знаеш ли, че някой ден ще те ударя, приятелю?" -Запита демонът с любезна усмивка.

Вечерта Максим, Фенрир и Деа отидоха в апартамента ѝ. Още от прага Макс усеща мирис на смърт и болка.
-Фенрир, издухай един приятел, заведи Деа до колата, тя си е свършила работата, и донеси уискито. Ще ни трябва.
Демонът и момичето заминаха с микробуса, а Макс влезе в дълбините на апартамента. Типична хрушчовка, минимално обзавеждане, килим на стената.
- "Шибана съветщина" - помисли си мъжът.
Той седна на стария диван, като усети как пружините се впиват в петата му, и се заслуша в звуците.
Тиктакането на стария часовник го убиваше, но той не можеше да заспи. "Злото не спи и ние нямаме нужда от него." Любимият израз на Макс. Десет минути по-късно Фенрир влезе с бутилка "Джак Даниелс" и две чаши.
-Как си, приятелю?" - попита демонът.
-Не мога да разбера защо Игоша засмука онова момиче... Те засмукват само бременни жени.
-Аз също си помислих, че е странно... Макс?!!! - Фенрир се замисли... Мислиш ли си това, което си мисля аз?
-Уау, нечий мозък започва да работи? Ти си копеле. Знаех го, когато видях снимката на това нещо. Деа сигурно е направила спонтанен аборт. Задникът, заради когото захвърли майка си, се оказа истински козел. Пребил я е, удушил я е. Така че рано или късно това трябваше да се случи. И за да скрие срама от семейството си, тя нямаше по-добра идея от това да хвърли плода в реката. Сега осъзнаваш, идиоте, че приятелката ти не е толкова наивна и добра, колкото си мислеше - Макс открито се подиграваше.
-Фенрир сведе глава: - Какво ще правим?
-Има два варианта. Първият е да го убием, което няма да доведе до нищо добро. Знаеш, че кармата си е карма. Вторият вариант е да го погребем подобаващо. Тогава той ще бъде спокоен и ще бъде пазител за твоята хубава малка кучка. Макар че на твое място не бих й направил такава услуга. Сам си си виновен, млади глупако.
-Вторият вариант някак си ми харесва - каза демонът.
Това е добре - каза Макс, но има едно условие.
-Какво е то?
Макс започна да говори. И колкото повече говореше, толкова по-широки ставаха очите на демона.
-Ти луд ли си? Те ще я убият!
-Не, няма да го направят. Но тя най-накрая ще получи това, което заслужава.
Изведнъж те чуха шум във вентилационната система.
Готови ли сте? - попита шаманът.
Винаги готов - отвърна демонът.

В това време Дежа седеше в микробуса и плачеше тихо. Тя чула за какво си говорят двамата и я заболяло. Разбира се, това беше по нейна вина. Лошо. Беше млада и глупава. Искала е да избяга от болната си майка. А във Вета 
виждаше подкрепа. Глупаво момиче. Тя нямаше представа през какво щеше да премине.
Разбира се, Максим Аркадиевич беше прав за спонтанния аборт. Игоши са душите на деца, които не са били погребани правилно след спонтанен аборт. А телата им са движени от отмъщение. Първата мишена на тези неща са онези, които са ги заченали.
Тогава Деа спря да плаче и се заслуша. Чуваха се викове, мате и... Вълче ръмжене.
-Ебаси, Фенрир, дръж го на земята, по дяволите. Отпусни се, кучко, няма да те нараним. Не е нужно да ме изяждаш, бе!
Това продължи така половин час. След това стана тихо. Максим и Фенрир излязоха от жилищния блок и от погледите им личеше, че са готови да изпратят всичко. В ръцете на Фенрир имаше клетка. От нея се подаваше някакво същество. Приличаше на дете. Но беше покрито с кръв. Пъпната връв тежеше и изглеждаше, че ще се скъса, а после всичко излизаше от корема на съществото.
- "Е, това е Дея, сега идваме с теб, за да направим още едно нещо." Макс каза и се усмихна.

 

ОРИГИНАЛ

ГЛАВА 3

Шаман и демон поехали с Деей в её квартиру. Весь путь она дрожала как после холодного душа. Было видно что ей страшно. Максим это заметил.

-Вы чего?-спросил посмеиваясь парень.

-Д-да не знаю, всё равно страшно...-ответила девушка.

-Не бойтесь, уверяю с Вами всё будет в порядке!-Улыбнулься Фенрир в очередной раз затягиваясь трубкой.

-Хорошо-Улыбнулась Дея.

Макс посмотрел на этих двух сидящих на задних сидениях и фыркнул.

Голубки бля“ Подумал раздражённый парень.

Они подъехали к классической многоетажке времён Хрущёва. Многоетажка выглядила так словно посылала этих посетителей на три весёлые буквы.

-Это Ваш дом?- спросил демон.

-Да это он- ответила Дея.

-Значит так, Дея- Обратилься к девушке Максим- Мы дождёмся вечера, а потом пойдём к Вам в квартиру. Всё что от Вас требуеться это открыть дверь.

-Да хорошо.-Ответила девушка.-А почему вечером?

Макс фыркнул.

-Потому уважаемая что у нечисти нарастают силы ночью, так как у людей просыпаеться первобытный страх! В принципе ей всё равно когда нападать. Просто люди при дневном свете перестают бояться. А такие твари как Ваш игоша как раз сначала питаються страхом.-Сказал он с раздражением будто все это должны знать.

-Понятно-Ответила Дея.

Ей было неприятно находиться в одном помещении с этим странным парнем. От одного только вида молодого человека у которого волосы были белее снега, в кожанной чёрной куртке, и с такими синими глазами, которые словно сканеры видили всего человека… Даже может быть и душу. С его напарником была другая ситуация. Этому мужчине с чёрными волосами и янтарными глазами Дея верила с первой встречи. От него изходила такая енергетика что ему просто напросто хотелось верить всегда.

 

 

-Вы не против если мы с коллегой выйдем покурить?- Спросил Фенрир.

-Конечно нет-Ответила девушка.

Шаман и демон вышли из машины и направились в сторону детской площадки. Ведь только там были скамейки.

Они сели и закурили.

-Какого лешего ты с ней так груб?-Спросил Фенрир.

-А с какого такого перепугу ты стал защитником угнетённых?-С свойственной надменностью спросил Макс.-Неужели кто-то втюрилься?

-А вот и нет!-Фенрир помрачнел-Просто не люблю когда так с людьми обращаються. Тем более со светлыми.

-Ааа, так она светлая значит? Интерестно она тебе такой бред втёрла или ты сам надумал?-Макс взорвалься-Человек отсидевший на малолетке по 228 статье, который бросил свою мать из-за нового хахаля и потом бросила и его. Человек который подставил свою сестру сказав что отдаст денежный долг и не отдал в последствии чего сестру избили какие-то маргиналы. Это по твоему хороший человек? Ты как и все судишь людей сначала по одёжке а только потом включашь свои тысячилетние мозги!

 

Фенрир опустил голову.

 

-Но по ней видно что она жалеет.


Макс фыркнул.

 

-Она поеэтому и НЕ ЖАЛЕЕТ. Если бы жалела то извинилась бы перед всеми кого предала, а не сбежала бы как последняя тварь из Москвы в Наш мухосранск. Ты умный демон. И знаешь чем грозит ей это. Суд вселенной всё разтавит по своим местам.

 

Демон замолчал. Для своих тысячилетий он действительно был наивен. Когда Максим Аркадьевич нашёл его, Фенрир попыталься его убить. Принял облик большого волка и напал. Бой длилься две ночи подряд. В итоге Макс обуздал буйные нравы демона но помиловал. Взамен он лишь попросил вечную помощь и потдержу. И Фенрир согласилься. Но Макс даже не догадывалься какого „дебила“ он взял в команду. Демон верил всему что ему говорят. Однажды когда они помогали одной соседке он так-же влюбилься. И смотрел он на неё так как кот смотрит на сметану. В итоге тварь зазеркалья с которой они бились чуть не убила этого вечно влюблённого глубца, из-за того что он потерял бдительность.

После боя Макс отчитывал его так как учительница школьника за пропуск урока. Парень всегда говорил что нельзя терять бдительность, тем более из-за влюбленности.

 

Они помолчали так ещё минут 5. Максим попросил демона оставить его на некоторое время что бы подумать.

 

-И как всегда думать будешь ты а дейстовать буду я?- Спросил Фенрир.

-А как же? В отличии от тебя я не отношусь к теории со словами „Да пошла она нахер“. Поэтому в нашей команде думаю я, адовская ты дубина.

-Понял-Демон покраснел так словно хотел врезать наглому коллеге в рыло.

-Всё, иди потуси со своей новой кралей-Хихикнул Макс.

-Ты же знаешь что когда нибудь я тебе врежу друг мой?-Спросил демон с уже доброй улыбкой.

 

Вечером Максим, Фенрир и Дея пошли к ней в квартиру. Макс с порога почуял запах смерти и боли.

-Фенрир, дудь другом, отведи Дею в машину, она уже выполнила свою часть, и принеси виски. Оно нам понадобиться.

Демон с девушкой ушли в микроавтобус, а Макс прошёл в глубину квартиры. Типичная хрущёвка, минимум мебели, ковёр на стене.

-„Ебанная советщина“- Подумал про себя мужчина.

Он сел на старый пружынный диван чувствуя как пружины впиваються ему в пятую точку, и стал прислушиваться к звукам.

Тиканье старых часов убоюкивало, но засыпать нельзя. „Зло не дремлет и нам не нужно“ Любимое выражение Макса. Через 10 минут пришёл Фенрир с бутылкой Джек Дениелса и двумя стаканами.

-Как ты друг?-Поинтерисовалься демон.

-Да не могу понять, почему игоша присосалься к этой девке… Они же вроде только к беременным пристают.- Почосывая затылок проговорил Макс.

-Мне это тоже странным показалось… Макс?!- До Фенрира дошла одна мысль.- Ты тоже думаешь о том же что и я?

-Ого, у кого то мозг работать начал? Да дурья ты бошка я это понял как увидел фото этой твари. Скорее всего у Деи был выкидыш. Тот самый мудак на которого она променяла свою мать оказалься редкостной пянью. Избивал её душил. Вообщем рано или поздно это должно было случиться. И что-бы скрыть этот позор от своей семьи она не придумала ничего лутше как скинуть плод в реку. Теперь ты понял идиот что твоя пассия не такая наивная и добрая как тебе показалось сначала?- Макс откровенно издивалься.

-Да понял я понял...-Фенрир опустил голову.- И что будем делать?

-Есть два варианта. Первый это убить его на совсем что не принесёт ничего хорошего. Всё же сам знаешь карма есть карма. А второй вариант это похоронить его по всем обычеям. Тогда он успокоиться и мало того будет оберегом для твоей миленькой сучки. Хотя я бы на твоем месте не оказывал бы ей такую милость. Сама виновата дура молодая.

-Мне как то нравиться второй вариант- Сказал демон.

-Хорошо-Сказал Макс-Но есть условие.

-Какое?

Макс принялься говорить. И чем больше он говорил тем шире становились глаза демона.

-Ты с ума сошёл? Они же её убьют!

-Не убьют. Но наконец-то она получит то что заслужила.

Тут внезапно они услышали шум в вентиляции.

-Ты готов?- Спросил шаман.

-Всегда готов-Ответил демон.

 

В это время Дея сидела в микроавтобусе и тихо плакала. Она услышала о чём говорят эти двоя и ей было больно. Конечно она виновата. Сильно. Она была молодой и глупой. Хотелось оторваться от больной матери. А в Вите она видела потдержу. Глупая девочка. Даже не подозревала через что ей придеться пройти…

Конечно же Максим Аркадьевич угадал с выкидышем. Игоши это души детей которых не похоронили после выкидаша должным образом. И их телом движет месть. Первая цель этих тварей это те кто их зачал.

Тут Дея перестала плакать и прислушилась. Из квартиры доносились крики, мат и… Рычание волка.

-Тьфу ты мля, Фенрир держи его епта. Спокойно пиздюк мы тебе ничего плохого не зделаем. Ай бля есть меня не обьязательно!

Так продолжалось с пол часа. После этого всё затихло. Максим и Фенрир вышли из многоетажки, по их виду было видно что сейчас они готовы всё послать. В руках Фенрира была клетка. Из неё рвалась тварь. С виду ребёнок. Но весь в крови. Пуповина весела и казалось вот вот оторветься после чего из живота этой твари выволиться всё что только было.

-Ну вот и всё Дея, теперь едем с Вами выполнить ещё одно дело.-Сказал Макс и улыбнулься.

» следваща част...

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??