Зимата на Горбачовата перестройка в Москва бе повече от страшна - кучешки студ, гарниран с абсурдна заповед да не се продава алкохол повече от бутилка. Бях студент последна година в Техническия Институт и сесията беше към края си- една от най-тежките в моето следване. В общежитието цареше хаос и глад. Третият съквартирант, руснак от далечен Сибир, замина да доведе своята годеница. След два дни трябваше да се оженят.
С Васката се връщахме от поредния изпит. На ъгъла се виеше тройна тлъста опашка като змия. Продаваха алкохол и ние се наредихме. Студът ни пронизваше до кости. След два дни имахме изпит при професор Медведев. Чакаха ни безсънни нощи чертане. Трябваше да заредим батериите с малко гориво. Минаха два часа и бяхме близо до заветната течност, когато продавачката обяви, че шампанското е свършило. Побеснях. С Васката бяхме загубили два часа чертане, недоволно ръмжахме и псувахме. Но нямаше какво да направим. Жаната разпери красноречиво ръце и се обърна да събира кашоните. Приличаш ...