Шампанското

Зимата на Горбачовата перестройка в Москва бе  повече от страшна - кучешки студ, гарниран с абсурдна заповед да не се продава алкохол повече от бутилка. Бях студент последна година в Техническия Институт  и сесията беше към края си- една от най-тежките в моето следване. В  общежитието цареше хаос и глад. Третият съквартирант, руснак от далечен Сибир,  замина  да доведе  своята годеница. След два дни трябваше да се оженят.

С Васката се връщахме от поредния изпит. На ъгъла се виеше тройна тлъста опашка като змия. Продаваха алкохол и ние се наредихме. Студът ни пронизваше до кости. След два дни имахме изпит при професор Медведев. Чакаха ни  безсънни нощи чертане. Трябваше да заредим батериите с малко гориво. Минаха два часа и бяхме близо до заветната течност, когато продавачката обяви, че шампанското е свършило. Побеснях. С Васката бяхме загубили два часа  чертане,  недоволно ръмжахме и псувахме. Но нямаше какво да направим.  Жаната разпери красноречиво ръце и се обърна да събира кашоните. Приличаше на кукла неваляшка в многото дрехи и шалове и аз се запитах какво ли има под тях.

Прибрахме се гневни и гладни в проклетото общежитие. Нямаше нищо за ядене. Решихме  да си направим чай.

-  Чай! - с отвращение процеди Васката.- Ще ми се смеят  гаргите в България! Да пия  чай като болен!

Нямахме избор. Седнахме примирено един срещу друг. Пиехме горещия чай, но  чертаенето не вървеше на никъде. Два пъти  изпусках туша. На третия хвърлих рапидографа ядосано.

- Един път да взема тоя изпит и си хващам самолета за у дома. Поне ракийка има колкото искаш в мазето на дядо.

- Ако не я е сложил под ключ  като моя за сватбата ми – констатира скептично   моят приятел.

- Чакай, чакай - Васката  се изправи ухилен.- Сибиреца може да е скатал нещо за сватбата, давай да проверим.

Започнахме да тършуваме по шкафа и  куфарите на третия в стаята. Нищо.

-   Под леглото виж, там, зад чантата с мръсните дрехи.

Васката легна по корем и започна да измъква кутийки и кашончета. С последното  изтегли и моя рапидограф.

- Това е запечатано  особено, дай да видим какво крие, прилича ми на  бутилки.

Почервенели от възбуда, разрязахме картона и извикахме екзалтирано:

-  Шампанско!

-  Виж  ти Сибиреца какви запаси имал за сватбата- смигнахме си двамата.

Решихме да отворим само една бутилка, колкото да се стоплим и да ни дойде вдъхновение  за чертане. Наляхме пенливата течност направо в чашите за чай.  Пихме шампанското с черен хляб и бяхме повече от щастливи. До сутринта всичко бе начертано перфектно, но  и  бутилките светеха празни.

Събудихме се около обяд. Погледнахме в кашона и изтръпнахме. Сибиреца си идваше в деня на изпита, утре. Трябваше да намерим начин да възстановим  изпитото.

- Какво ще правим сега, брато? - сложи ръце на кръста Васко.

- Ще измислим нещо - потърках челото си философски.

- А изпитът?- продължаваше нервно да се върти моят приятел.

- Чертежите са  перфектни. Медведев ще онемее- успокоих го аз.

- Ако не намерим 6 бутилки до утре, ние ще онемеем като си дойде Сибиреца -посочи празния кашон той.

Сещах се и още как. Имахме само един изход, да се наредим пак на някоя двойно-тройна  опашка за алкохол. И дали щяхме да улучим шампанско, не се знаеше.

Излязохме опаковани като бели мечоци. Застанахме на опашката и почнахме да се изпитваме, да минава времето. Докато преговорим два пъти конспекта, минаха два часа и нашият ред дойде.

- По бутилка на човек - отряза ни като резачка неваляшката.

- Аман-заман, трябват ни шест- опитахме се да преговаряме ние.- Приятелят ни се жени.

- Който се жени, идва с бележка от гражданското - отсече тя. - Следващият.

Изпратих Васката с бутилките в общежитието и останах да се редя отново. Краката си не усещах вече, ставаше следобед и притъмняваше.

- Ти  взе днес- сряза ме тя- запомних те.

- Трябват ни шест бутилки, спешно е- пак се опитах да уговарям жената.

Продавачката  ме погледна насмешливо  и отсече:

-   Махай се ако не искаш да извикам полиция или брат ми.

Загледах се в нея. Не можеше да се разбере  на колко години е,  хубава ли е или грозна. Беше омотана като копринена буба в многото шалове.

Минах встрани. Стоях и мислех. Дядо ми казваше: „Жената си иска мъж,  да знаеш". Бях се замислил и Васката се появи бесен.

- Свърши пиячката точно пред мен на другата опашка, мамка му. Какво ще правим сега?

- Каквото сабя покаже- отговорих му аз.

Минах до първия, който купуваше, погледнах нахално жената и заявих:

-   Предлагам  изгодна сделка.

Тя ме изгледа и  кимна да мина до нея. Обходи ме с поглед от главата до петите.

- Ти не си руснак.

- Българин съм- признах  с присвити очи.  - Слушай, работата е там, че...

Васката  бе усетил накъде бия, защото ме дръпна за ръкава:

- Ти си луд. Ще си вземем белята.

- Вече сме  си я взели - отговорих му аз.- Няма връщане назад.

Жената ни поглеждаше с периферията на окото и  продаваше последните бутилки шампанско. Мъжете се разотидоха, появи се брат й и ни изгледа криво.

-   Това са клиенти, ще договаряме нещо - отпрати го тя.

Обърна се бавно към мен:

-   Казвай.

Приближих се плътно до нея и с нисък глас й казах в ухото:

- Колкото пъти  правим любов  тази нощ, толкова бутилки ще ни дадеш шампанско.

Тя започна да се смее. Смехът й се разсипа на снега като кристалчета звезден прах. Гледах я сериозно. Имаше хубава усмивка и  сладък смях.

-   Дадено - внезапно сериозно каза  и тя. - Тръгваме.

С Васката застанахме от двете й страни.

-   Не - отсече безцеремонно  тя. - Без него, само ти.

Тръгнахме по уличките на зимна Москва. Минавахме през задни дворове, пресичахме подлези. Не знаех къде отивам и почна да ме тресе от студа и  неизвестността. Но нямах избор.  Пресмятах как ще ми бъде най-изгодно да действам. Обмислях стратегията си и гледах жената до мен. Мълчахме и двамата.

Стоях в средата на стаята. Гледах я как развива шаловете един по един. Очаквах да се появи  всичко друго, но не й  нежна  пеперуда из под дебелата шуба и грубите валенки. Преглътнах. Тя ме погледна усмихнато.

-   Какво, езика ли си глътна? Или вече се отказваш от  сделката?

Грабнах я и я метнах на масата. Приближих лице до нейното и  казах почти без звук:

- Готов съм и си държа на думата.

- Хубаво - тихо прошепна тя.- Банята е в края на коридора. Ако искаш,  да влезем заедно?

            Сутринта вървях по улицата бавно. Краката ми трепереха леко. Вдишвах въздуха жадно и алчно. Стисках скъпоценните бутилки в един сак на гърба  и поглеждах часовника. Имах достатъчно време да си взема проекта и да стигна  до Института за изпита.

            Васката ме чакаше  и обикаляше стаята като луд. Щом влязох, ме прегърна мечешката щастливо.

-  Жив ли си още, брато?

Само му се усмихнах. Заменихме кашончето на Сибиреца и погледнахме двете бутилки на масата.

-   А тези бутилки френско шампанско?- облиза се приятелят ми и ме погледна въпросително.

Намигнах му.

-   За творчески принос в науката.

Засмяхме се  и скрихме едната за другия изпит, а втората подарихме на професор Медведев.

До края на следването нямахме  проблеми нито  с шампанското, нито с  изпитите.