генек (Георги Коновски)
1882 13656
17.06.2019 г., 7:54 ч.

Шантави сме си 

  Проза » Хумористична
508 4 13
1 мин за четене

И пак ми разправя моят приятел – полицейският шеф.

В техния град живеело немладо семейство – мъж, жена, две деца, тъща.

Мъжът бил бизнесмен, вдигнал голяма къща, прибрал бабата при себе си.

Обаче, тя била с такъв характер... с такова характерче... че дъщеря й говорела за нея само като за „тъщата”.

Та бабата поискала зетят да сложи мокет в стаята й.

Той заобяснявал за прах, боклуци, мръсен въздух, децата...

Не, та не!

Искала мокет...

Туй паркет, ламинат, после килим, удобства за чистене и проветряване – не приема.

Мокет!

Купил той, закарали го в дома му.

Казал: „Бабо, това е немски мокет. Не се слага лесно. Трябват специални гвоздейчета – да се нажежат в масло, да са гъвкави за забиването.”.

И извадил китайския тиган, изсипал кило пирони, налял олио.

„Нямам време, казал, ти ги пържи, аз ще подготвя мокета...”

И се обадил в „Бърза помощ” и полицията.

Идват ония, завел ги до вратата на кухнята.

Отпред санитарите, отзад полицаите.

Застанали на вратата.

„Добър ден, госпожо! Какво правите?”.

Поучудена, бабата вдигнала глава: „Ами пирони пържа... Защо?”.

Та после глобили яката мъжа – и за разкарването на медицинския екип, и за полицаите.

Обаче, той си се хилел доволен.

И полицаите, барабар със санитарите се хилели.

Както и дъщерята…

 

https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??