Шантави сме си
И пак ми разправя моят приятел – полицейският шеф.
В техния град живеело немладо семейство – мъж, жена, две деца, тъща.
Мъжът бил бизнесмен, вдигнал голяма къща, прибрал бабата при себе си.
Обаче, тя била с такъв характер... с такова характерче... че дъщеря й говорела за нея само като за „тъщата”.
Та бабата поискала зетят да сложи мокет в стаята й.
Той заобяснявал за прах, боклуци, мръсен въздух, децата...
Не, та не!
Искала мокет...
Туй паркет, ламинат, после килим, удобства за чистене и проветряване – не приема.
Мокет!
Купил той, закарали го в дома му.
Казал: „Бабо, това е немски мокет. Не се слага лесно. Трябват специални гвоздейчета – да се нажежат в масло, да са гъвкави за забиването.”.
И извадил китайския тиган, изсипал кило пирони, налял олио.
„Нямам време, казал, ти ги пържи, аз ще подготвя мокета...”
И се обадил в „Бърза помощ” и полицията.
Идват ония, завел ги до вратата на кухнята.
Отпред санитарите, отзад полицаите.
Застанали на вратата.
„Добър ден, госпожо! Какво правите?”.
Поучудена, бабата вдигнала глава: „Ами пирони пържа... Защо?”.
Та после глобили яката мъжа – и за разкарването на медицинския екип, и за полицаите.
Обаче, той си се хилел доволен.
И полицаите, барабар със санитарите се хилели.
Както и дъщерята…
https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
.Поздрав Георги.
