Шаренилки
- Леле, Марче, как си се подмладила…
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх
Мнозина опитват и тако, и вако…
А реално ези и тура никога не са от едната страна на монетата…
хххх
Някога, някога – в дълбоката древност, преди тридесет и кусур години, в хората все още живеело едно непознато днес чувство – срам…
хххх
Както казва един стар умен човек /отново не споменавам име, защото съм скромен/: важни са не преживените, а изживените години…
хххх
Трябва сериозно обучение на електората за гласуване. Щото цял ден се точат, драскат глупости, та после се налага цяла нощ специалистите от изчислителния център да поправят правилно резултатите от протоколите…
хххх
Прехвърлям по телевизора, както му казвам. И виждам една /световно неизвестна, после разбрах, че била манекенка/, която казва: „Това, на което големите личности на България СМЕ подложени…“
Голямата личност – манекенката. Ходещата закачалка за дрехи – голямата личност?
Ами… Сред слепите езноокият е цар. Или поне – смятащият се за едноок…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
