Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна прегръдка.
Трети ден вече Райчо Генчовски седеше под чардака на пейката и пушеше цигара след цигара, вперил поглед в пространството пред себе си. Сините му очи блуждаеха някъде сред дъждовните капки, а челото му беше набръчкано, щото се беше замислил за нещо и почти се скриваше белегът, който имаше още от малък. От време на време плюваше встрани и забърсваше черния мустак с опакото на ръката си. А накрая изпускаше тежка въздишка от едрото си четиридесетгодишно тяло, която издаваше колко кахъри му тежаха в тоз момент.
Жена му Цанка беше вътре при двете деца, дето им се бяха родили наведнъж преди седем години. Момченцата си играеха край запаленото огнище, а тя надничаше през джама мъжа си и с ...