Шерше ла фам!
През 50-те години на миналия век, в бившия Съветски Съюз е било обикновено нещо доброволци-оперотрядници да пречат на влюбените да се целуват на публични места. Това, изглежда, е бил един от начините великата държава да пази социалистическия морал от разлагащото западно влияние.
В синхрон с епохата си, общежитията на Московския Държавен Университет са били разделени на мъжка и женска зона. Веднъж един влюбен студент решил да пренощува при приятелката си, а на сутринта - не щеш ли – проверка на паспортния режим. Което ще рече, че милиционер и студент-оперотрядник минават по стаите и гледат дали има хора, които не би следвало да са там.
Нашият нещастен Ромео, за да не бъде наказан, решил да излезе през прозореца, който бил точно до един вътрешен ъгъл на сградата. Така че опрял се с крака и лакти на первазите на прозорци, образуващи прав ъгъл. Малък детайл – всичко това ставало на 14-ия етаж. Едно леко подхлъзване и след кратък полет, озвучен с "А-а-а! Туп!", нашият по неволя търсач на силни усещания е щял да докаже закона за всеобщата гравитация, оставяйки за спомен от себе си едно мокро петно на асфалта на двора.
А през това време проверката стигнала и до стаята на неговата Жулиета. Милиционерът не искал да влиза в стая на жени, затова останал пред вратата и пратил студента-оперотрядник да влезе. Последният проверил под леглото и в шкафа, след което отворил прозореца. Видял главния герой, увиснал между земята и небето, смигнал му в смисъл, че всичко ще е наред, обърнал се към милиционера и му казал: "Тук няма никой."
С широко разтворени от ужас очи момичето възкликнало: "Как така няма никой?"
© Владимир Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хахаха, тъкмо да минат гладко нещата и естествено девойката изпорти нещата
Като разказ с неочакван край 
Искрено ме развесели! Поздрави! :D -
Абе, момичето сигурно е получило удар от тази реплика.
Интересен разказ за тогавашният "морал". -
Накара ме да си припомня доста откачени случки от епохата на соца. И определено се развеселих.
-
Ха-ха! Отива в любими! Още се смея с глас...много забавна история и подобни неща се случват по всяко време, аз ли не знам...и със всеки абзац ми ставаше все по забавно.
Поздравления за всичко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
