5.02.2025 г., 17:19

Шоколадче

429 0 0

От седмица някъде, във входа ни обитава едно безпризорно шоколадче.

 

В Събота някой е оставил "Roshen" с лешници - редом до брошурите на "Lidl", като хитра мостра на промоциите им може би или неволно изпусната частица от асортимента в торбичката на баба, посетила любимите си внуци.

 

В Неделя бе преместено да не пречи много и да не изстине на течението, върху пощенските кутии. В Понеделник се върна на старото си място и умело си придаваше вид, че винаги е било там.

 

Вчера някой го бе позиционирал стратегически на стълбището да преосмисля живота си, а тази сутрин убедително посреща с всичките си петдесет и шест процента лешници живущите от входа, до надписа: "Моля, затваряйте вратата, като я придържате с ръка. Благодаря."

 

Доста вежливо и търпеливо шоколадче, което никой не иска да хапне, от страх да не се натрови или не го хвърля от неудобство, че е храна. Но утре.. утре е нов ден.. с нови възможности..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислав Аврамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...