Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
 всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
 и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
 спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
 Вдигни глава и остави милото слънце да погали лицето ти. Мръщиш се, виждам.
 Така е, заслепява те, но в същото време е и толкова топло, и желано.
 Сега разбираш, че и в любовта бе така. Боли, когато, заслепен, не виждаше
 тази болка и отчуждение. Не виждаше, погълнат от сладката забрава на
 топлината на твоята собствена обич, обич, която даваше без мярка.
 Съжаляваш сега - недей! Виждаш слънцето, нали? Толкова самотно там, горе...
 Но направило своя избор, да дарява останалите, всички останали със своята
 нежна топлина и загърбило самотата си. Но то знае, че ние го обичаме и
 продължава да ни дарява с усмивка всеки ден. Като го погледнем и знаем,
 че денят ще бъде красив и изпълнен с желана светлина. Можеш и ти да
 бъдеш такъв, нали? Можеш все още да се усмихваш, да създаваш толкова
 красота само с един малък жест. Ето, видя ли?! Продължавай да се усмихваш,
 защото там някъде е тя, която чака да срещне тази толкова изстрадала,
 но вече силна усмивка. Ще я срещне и ще се слее с нея в най-красивата
 и желана целувка...