Щастлив живот
Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже жената не се скара с мен. И тя разбираше – може да ме вижда за последен път. Поне този месец. Защото, при минимална грешка… И срокът беше минимален, но…
Погледнах за посредно жилището. Направихме го едва преди три месеца. С радост и удоволствие. Вложих всичките си сили и енергия. То и какво друго може да прави човек в тая карантина.
Обаче стана – бонбонче. Хобитите, компанията на Мечо Пух, Къртът, Водният плъх и Язовецът от „Шумът на върбите“… Ряпа да ядат… Ако не е скочила цената й, де…
Дълги и извити като варени макарони подземни коридори, множество стаи и стаичета, килери и всякакви помощни помещения, даже осем тоалетни в различните краища. Кръгли врати, измазани стени, топли тръби, разнасящи мека температура навред…
Красота!
И най-важното – все още властите не бяха ни открили. Досега бях изровил шест жилища под земята, но ги откриваха. Първото – още на втория ден. Кой знае защо, си въобразявах, че сме в стария свят. И даже понякога… Не, смешно и тъжно ми става като се сетя какъв наивен глупак бях… Но все още споменавах някакви човешки права. Даже веднъж спорих с жената за оная илюзия, дето я наричаха глобализъм. И при това с все наивността на човек от много старото, вече изчезнало поколение, настоявах за някакви си свобода на словото, на мнението, на движението на хора и стоки…
След като откриха третата подземна къща – капитулирах пред себе си. И си признах – щастливецо, оцелял случайно, я си трай! И оцелявай…
Е, оцелявам… Упорито…
Така че на заранта тръгнах за магазина. Взех всичко необходимо – молба до кмета на улицата, преклонна жалба до губернатора на квартала, официална молитва до Специалния щаб по оцеляването… Хайде да не споменавам всичките 33 документа.
Увих се в супердуперекстра скафандъра, жена ми зави медните болтове около врата, сложих големите гумени ръкавици, подплатени със стомана от бивша ядрена подводница, скочих в бронзовите ботуши и бавно запълзях по Девети секретен изход…
Измъкнах се изпод високия люляков храст навреме. Тъкмо охранителите изтръгваха от хралупата на големия дъб кака Пена. Женска й работа – защо й трябва да прави врата в дървото? Класическо и банално…
Отръсках се от пръстта и тръгнах…
Сега вече бях в безопасност. Освен ако някой документ не ме подведе…
Е, не ме подведе…
Минах десетте КПП-та по улицата, устоях на измерванията на температурата, не се провалих при изпитанията върху скафандъра – удържа и барокамерата, и водния потоп, и гумените куршуми.
Важното е, че ми разрешиха да вляза в магазина…
Нататък – лесно. Откачих от пояса кесийката със златото. Цяла седмица бяхме го промивали в нашата мина. Само на 110 метра надолу, но добре укрита от данъчни и генерали.
На връщане оставаше едно – как да вляза обратно. Защото – откриеха ли дома ни… Чакаше ни превъзпитателно общежитие, където всеки щеше да е сам в стая с чугунена решетка срещу вирусите. И подложен на 24-часов словесен водопад от четирите радиоточки за промиване на останките от мозъка.
Спасих се. Просто рухнах в дола, успешно улових корените на храста, извъртях се, напъхах се в дупката под него и изчезнах срез бавно срутващото се прикритие. Не ме видяха…
Важното е, че и този поход беше успешен…
Ех, какъв щастлив живот ни чакаше сега… Цяла седмица…
Живот, сигурност, щастливо бъдеще под земята родна…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления за творбата ти , Георги! Хареса ми!
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Красе!
-
Отесня ми този свят, който описваш Генек - стяга ми, придърпва, не ми е по мярка, е, така се почувствах като в скафандър. Понякога се чудя (за конкретни поводи) - нямат проблем да ми разберат номера на обувките, а ми звънят да ме питат доволна ли съм от това или онова... а, значи мислите още не са ми прочели, не са проникнали в Щаба за оцеляване..ех
-
Благодаря, Росилина, адаш!
Оня що не е пуснал моторчето на термометъра? -
И ти ли си от съпротивата?!? Ех, какви бицепси си направил от това копане! Всяко време с героите си! Поздравления!
-
Проблемът е с термометъра - от съображения за сигурност вече въведоха ректален такъв... Чух вече, че някои го ползвали по-няколко пъти на ден... за допълнителна сигурност... А един от фейса сподели, че ползвал този, на жена си, но още не можел да намери скалата му 😋
Малко черен хумор и от мен.
Поздравявам те. -
Благодаря, Силвия, Светулке, Юри!
Надя,
стават и грешки, както казал таралежът, слизайки от четката за дъски. Тя мълчала доволна... -
Пак е по-добре, от някой концетрационен лагер на повърноста! 😊
-
Разсмя ни отново.Извадих усмивката от кутийката за спомени. Честит първи април!
-
Не е "Аризонска мечта", "Ъндърграунд".
-
"Тъкмо охранителите изтръгваха от хралупата на големия дъб кака Пена. Женска й работа – защо й трябва да прави врата в дървото? Класическо и банално…" 😆
Поздрави изпод маската, няма как да ме познаеш, но ти гарантирам че и това укрепление ще ти открият, ако вдигаш толкова шум за златото. 😊 -
Благодаря, Надя, Елке!
Чак до Аризона ли да ходя? То ти искат есемес до кварталното магазинче да отскочиш... -
Браво, изворът на щастието е намерен! Честито!
-
https://youtu.be/pLCvta37mKw
Знаеш от кой филм е, сенсей. -
Благодаря, Пепи!
Не аз - аз само отразявам помислите на идиотите. Чакай - ще има КПП-та и пред всеки щанд.
Включително контрол от двете страни на тоалетната чиния. -
Гледах филм за град под земята в пустинята на Австралия. И им завидях: няма жеги, няма студ, почти постоянна температура. И на твоя герой завидях заради скафандъра, като гледам снега навън.
Но с тия 10 КПП-та до супера ме довърши!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
