генек (Георги Коновски)
1842 13633
15.01.2018 г., 8:15 ч.

Щастливият човек 

  Проза » Хумористична
545 3 9
1 мин за четене

Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…

Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за количеството /защото можеше и по-малко да е/, нито за качеството /защото можеше и друго да е/…

Обличаше дрехите, които му осигуряваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за модни линии, нито за цветове, камо ли за размери…

Разхождаше се там, където му посочваха. И винаги беше доволен – защото оградата можеше да не е от ковано красиво желязо, а от бодлива тел…

Не губеше време да зяпа по небето, облаците, звездите. Нямаше защо да се откъсва от реалността и да витае нейде из далечните синевини…

По чужди жени не се заглеждаше, в чужди разговори не се месеше, даже не ги слушаше. Съвети не раздаваше, знания не демонстрираше, морал не възпяваше…

Беше щастлив…

Имаше храна, дрехи, развлечения… И стоеше здраво на земята…

Поне така смяташе, Тъй като нямаше очи да види, нито език, за да попита…

В което е истинското щастие – твоят свят в теб, по твое мерило… И най-важното – без примеси от оня наоколо…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Започвам поредица, наречена "Мистични реалности" - продължение на "Реалистични мистики", която сбирка публикуват преди. А кое е и дали е реално или мистично - всеки сам определя...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??