Щастливият човек
Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за количеството /защото можеше и по-малко да е/, нито за качеството /защото можеше и друго да е/…
Обличаше дрехите, които му осигуряваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за модни линии, нито за цветове, камо ли за размери…
Разхождаше се там, където му посочваха. И винаги беше доволен – защото оградата можеше да не е от ковано красиво желязо, а от бодлива тел…
Не губеше време да зяпа по небето, облаците, звездите. Нямаше защо да се откъсва от реалността и да витае нейде из далечните синевини…
По чужди жени не се заглеждаше, в чужди разговори не се месеше, даже не ги слушаше. Съвети не раздаваше, знания не демонстрираше, морал не възпяваше…
Беше щастлив…
Имаше храна, дрехи, развлечения… И стоеше здраво на земята…
Поне така смяташе, Тъй като нямаше очи да види, нито език, за да попита…
В което е истинското щастие – твоят свят в теб, по твое мерило… И най-важното – без примеси от оня наоколо…
© Георги Коновски All rights reserved.
