Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свят.
До седемнайсетгодишна възраст не се бе отдалечавал на повече от двайсетина километра от родното си място – високопланинско село, сгушено в малка китна котловина. Помагаше на властния си и с грубовати маниери баща при отглеждането на овцете, ходеше на училище в близкото по-голямо село, играеше с приятели, когато имаше възможност, и четеше книги – в това на практика се изразяваше животът му.
Когато навърши седемнайсет години, заедно с неколцина свои съученици отиде на екскурзия в Пловдив. Тогава за пръв път видя що за чудо е градът. Впечатли се много, но и се смути от шума и от голямото, по неговите представи, стълпотворение на хора. В крайна сметка реши, че не би искал да живее на подобно ...