6.10.2010 г., 11:42

Ще те наричам сълза

1.2K 0 2
2 мин за четене

Помня, болката ти в думите,  бяха увити страдание и копнеж.

Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше  живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.

 

Помня очите ти красиви,

как лъчите от усмивки се превърнаха в черна, гъста мъгла.

Душата ти потъваше бавно в кладенеца от самота.

 

Помня нежността в теб - едно красиво цвете без стъбла,

един поток бяха сълзите, един утихващ вулкан мечтите.

Помня пустинния ти глас, изпълнен с копнеж за изворче-любов.

С тъгата тъй невинна, с болките безпомощна и смирена,

от всичко крайно отегчена, но крачеща пак напред непобедена.

 

Любовта - единствено тя,

единствено тя те държеше на крака, единствено тя те караше да бъдеш твърда като скала, може би дори и жертва, но заради мечтите, заради радостните дни беше на всичко готова. Беше готова да издигнеш стени, стени неразрушими, крепящи ги само и единствено невинността.

 

В спомените ми остана ей такава.

Ей такава с усмивка на лице, но всъщност с плачещо, ридаещо сърце.

Помня как казваше за безсънните ти нощи, свита в самотата... мразеща съдбата, проклинаща дните без любов.

 

Помня те как казваше:

„Ти изпитал ли си самотата?”

Беше ми толкова познато, толкова близко до сърцето.

Нека те запомня все така страдаща, наранена, мечтаеща, копнееща,

но изпълнена с любов.

Не се променяй!

 

 

Бъди едиинствено щастлива в мечтите, защото реалността е тъга, животът - страдание, борба - победители, победени.

Но аз ще те наричам „сълза”,

защото единствено тя като теб е толкова невинна, такава тайнствена, чиста, чувствителна, наранена.

Единствено тя е в друг свят, в друго измерение, свят без души,

царящо радост, а просто тъгуваща сълза в реалност.

 

Остани в спомените ми като една „сълза”

и никога недей да капеш върху таз зла земя.

 

Милан Милев

02.10.2010

                                                       

                                                     Посветено

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти каза "но крачеща пак напред непобедена". Вярно, че реалността в повечето случаи е жестока, но защо трябва да се предава и да се скрива в черупката си? Нека тази красота, невинност и любов да озарят света и да покажат, че в живота има и моменти на щастие!
  • Възхитена съм !!!
    Прекрасен, чист, невинен образ си изрисувал с думите си, които докосват сърцето. Поздравявам те. Бъди щастлив, че познаваш човек нежен, чист като невинна съза!
    !!!!!! 6 !!!!!!
    Харесах .

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...