Що тъй, бе Венче
Венетка беше хубаво момиче. Малко дребничка, но с осанка на наперена мома от Ямболско. С любопитни златисти очи, кестенява тънка косица, хубави крачета и красива фигура. Венетка остана още на гарата в Ямбол, от влака слезе Вени.
Като дойде във Варна да учи, беше малко уплашена, още повече, че в Икономическия университет момичетата преобладават и болшинството са хубавици, а тя имаше заветна цел - никакво връщане назад! Ученето си е инвестиция, много важна за бъдещето ти, от малка ѝ втълпяваше майка ѝ, учителка по български език и литература, имала глупостта да забременее още в първи курс в Търновския университет, набързо омъжила се за нисш офицер, и цял живот обикаляла с него при назначенията му, живяла във ведомствени порутени жилища, захвърлила таланта си, селска даскалица! А всички ѝ предричаха блестящо бъдеще, беше отличничката на випуска, пишеше стихове, беше умна, но...сама си провали живота! Ако искаш да си намериш работа в престижна фирма и срещнеш подходящия мъж, с три основни качества - състоятелен, по възможност още млад и неженен, пази се от младежките глупости, има време за всичко и ме слушай, ще се оправиш и няма да съжаляваш! Твоето бъдеще е в твоите ръце! Няма на какво друго да разчиташ, освен на себе си, господ те е дарил с чар и приятна външност, но те са до време, бъди умна и ги използвай. Ще съм до теб, със съвети и напътствия. Един ден ще си ми благодарна, мен нямаше кой да ми отвори очите навремето и виж на какъв хал съм! Затова, Вени залягаше над учебниците, ходеше редовно на лекции и упражнения, но излизаше редовно с приятелки, младостта си е младост, за пръв път нямаше кой да я контролира. Внимателно разпитваше колежките от класа за семействата им и тези, които имаха някакъв бизнес и по-големи братя, бяха предпочитана компания за нея. Завъртя любов със сина на шефа на строителна фирма, но той не беше амбициозен, нехаеше за работата и живееше на гърба на баща си. Заряза го, не това търсеше. Още двама-трима се разписаха, но и тях ги разкара, бяха елементарни и без прилично бъдеще. Бяха много далеч от целта й! Бързо разбра, че няма смисъл да си губи времето с такива младоци, майка й беше права. Трябваше ѝ стабилен и сериозен мъж, който да й осигури охолен живот, какъвто вярваше, че заслужава! В началото на втори курс, баща й пострада при инцидент, загуби крака си и го пенсионираха. Със скромната учителска заплата и обидно малката пенсия, положението стана трагично! Вени получи стипендия за отличен успех, но се наложи в събота и неделя да работи в квартално интернет кафе, а през лятната ваканция, посрещаше и изпращаше чуждестранни туристи от и до Аерогарата. През вечер поемаше нощните смени на рецепцията на неголям хотел. Беше тежко и уморително, но живееше в малко бунгало зад хотела, с още три момичета, безплатно. Това я устройваше, спестяваше почти цялата си заплата. Морето виждаше рядко, само отдалеч...
В четвърти курс, майка й помоли своя приятелка от ученическите години, която беше станала успешен архитект в София и с която поддържаше топли отношения, да свърже Вени с някои от строителните предприемачи във Варна, с които има бизнес контакти.
Вени прие възторжено идеята, защото след последната сесия, трябваше да освободи общежитието. В първата фирма, където отиде на интервю, съпругата на собственика прозорливо видя потенциална опасност за брака си и не й се обадиха. Не помогнаха препоръките на архитектката. Така няколко пъти Вени удари на камък и разбра, че няма да е лесно! В друга водеща фирма, където отиде сама по обява за работа, веднага й предложиха оферта с много добро заплащане. Но управителите бяха застаряващи и похотливи, а Вени не искаше да е любовница, а съпруга! Уклончиво отказа. Оставаше още една фирма, от списъка, отиде със свито сърце! Там имаше възможност да започне на четири часа, но като технически секретар, позиция, далеч под нейната квалификация! Не можеше да си позволи да откаже, имаше крещяща нужда от пари! Чак след като подписа договора и работеше вече от седмица, разбра, че съдружникът, за който и казаха, че е извън страната, е ерген, никога не се е женил! Беше само с тринадесет години по-голям от нея! С нетърпение очакваше деня, в който щеше да се върне. Не беше очарована, когато го видя. Под средния ръст, малко повече от нормално пълен, прогресивно оплешивяващ... Но свободен!!! Само зелените му очи бяха като утешителна награда. Поколеба се само за миг! Бързо осъзна, че това е шанса, който чака! Преглътна с усилие и се усмихна! Момиче, фирмата се е наложила на пазара, продажбите вървят, офисът е по водещ каталог, в собствена лъскава сграда, няма кола под "s"класа в гаража! Какво искаш повече от това!? Николай, не е грозен, ще свикнеш!
Същата вечер, Вени развълнувано разказа на майка си новите обстоятелства и получи инструкции от нея, които по-късно оцени като безценни, и които спази, без никога да съжали затова! Отправила горещи благодарности към господ, или онова там горе, което ни помага и пази, застаряващата учителка за пръв път заспа спокойна и щастлива! Дъщеря й е на точното място!
Да влезе под кожата на всички, беше детска игра за Вени. От малка си беше трогателно-безпомощно малко момиченце, което, като вдигнеше огромните си насълзени очи и треперещи устенца, разтапяше иначе строгия си баща. Отлично манипулираше всички и винаги получаваше каквото иска, без усилие!
Беше двадесет и една годишна, но изглеждаше крехка и малка, беззащитна, скромна и съвсем сама в големия град! Не ползваше никакъв грим, маникюрът е беше с нежен бледорозов лак, обличаше се стилно, но семпло, косата й беше с естествения си цвят. Истинска прелест! Наивно, сладко момиченце, което те кара да го закриляш!
Аз не мога да твърдя, че тя не беше такава, каквато изглеждаше! Имаше чаровно държане, почтително и ненатрапчиво присъствие! Беше естествена и красива по свой си начин, въпреки, че не блестеше с нищо! Беше обикновена, но жизнена и много млада, приятна и винаги усмихната и услужлива. Никога не закъсняваше за работа, беше отзивчива и внимателна. Винаги изслушваше другите и не ги прекъсваше. Беше тактична и умерена в приказките си. Възторжено приемаше съвети и боязливо питаше, когато нещо не разбираше. Всички я харесваха... Е, почти всички. Опитните по-стари колежки, видели много и всякакви, безпогрешно разпознаваха последователната и целенасочена политика и завоалирани мераци на "новото", както я наричаха помежду си. Те нямаха интерес да влизат в открита конфронтация с нея, нито да коментират, усещаха, че ще загубят в битка с нея и си траеха. Не беше тяхна работа, оставаха им няколко години до пенсия.
Типично по мъжки, никой от колегите - мъже, включително и набелязаната "жертва", не подозираха какви мисли са завладели красивата миловидна главица на новата колежка! Въртяха се край нея и си намираха работа без нужда, демонстрираха остроумие и красноречие. Вени свенливо са засмиваше и на нескопосаните вицове и притеснено навеждаше очи, при по-нецензурните. Отказваше покани извън офиса и след работа. Оправдаваше се, че има да учи. Шефовете бяха впечатлени от нея, не по-малко от другите! Викаха я от време на време по измислени поводи, но тя не се задържаше повече от необходимото при тях. Разумно чакаше своя час, който не закъсня. Веднъж, в разговор с личната секретарка на управителите, спомена, че много обича домашно приготвени компоти и очаква от майка си колет. На другия ден, в хладилника на бокса имаше пет-шест различни компата. Никой не знаеше кой и кога ги е донесъл! Сърцето на Вени подскочи и замря! Който трябва, беше чул! Късно вечерта, когато сподели с майка си, същата се разплака! Май имаше господ!
Въдицата е хвърлена. Въпрос на време беше само, кога тлъстата риба, ще захапе фатално стръвта. Само след няколко дни, малката безобидна колежка отказа да обядва с колектива, както правеха всеки ден. Не искала манджи, ядяло й се шоколад! Много го обичала, но рядко си позволявала този лукс и не защото се страхува за линията си... Когато отвори дамската си чанта да прибере телефона си в края на работното време, едва не припадна! Вътре закачливо й се усмихваха няколко първокласни шоколадови шедьовъра, които с въздишка заглеждаше в сладкарницата на известен Новотел. Алилуя! Ангелски хор запя в ушите на Вени! Беше на крачка от успеха, дълго чакан и толкова желан! Но трябваше да внимава много! Не биваше да оплесква нещата! На помощ се притече пак...мама!
Когато обявиха кога ще е фирменото Коледно парти на фирмата, Вени плахо заяви, че няма да присъства, трябва да се прибере при семейството си. Отдавна не си е ходила, било семеен празник, мъчно й било за дома... След горещи молби от всички и особено от шефовете, Вени склони да остане. Все пак, това е първата Коледа с тях!
Приготви се грижливо. Облече семпла черна рокля до коляното, единствената официална, която имаше и която подчертаваше перфектната линия на стройните й крака. Неслучайно майка й я водеше на балет пет години чак в Ямбол! Обу обувки с висок ток, които удължиха силуета й. Сложи си туш на миглите. Лакира маникюра и педикюра си, които сама поддържаше, със сребрист лак. Сложи си лек, дискретен парфюм, разход, който си позволи да направи още от първата си заплата във фирмата. Никакви бижута! Тя и нямаше, освен бебешките златни обици, подарък от баба й, още от кръщенето й и които свали, още щом пристигна във Варна, и семпла сребърна гривна със сапфир, от другата й баба. Нищо, Вени знаеше, че наближава времето, когато ще носи само световни марки! сега, ако си изиграеше правилно картите, щеше да уреди бъдещето и живота си!
Партито беше в разгара си. За пръв път Вени си позволи да се отпусне. Танцуваше с всички, които я канеха, беше в приповдигнато настроение и много красива. Не изпускаше от очи Ники, така я помоли да го нарича "мечтата й", когато го поздрави на входа, където посрещаше гостите, с "Добре дошъл, господин управител!". Той също я следеше, но не предприемаше нищо! Канеше другите колежки, много по-стари и тромави, но не и нея! За момент, паника обзе и сви сърцето на Вени. Как, нима не иска да е с нея! Без да мисли, изпи наведнъж цяла чаша шампанско. Какво става тук! Няма логика, той я харесва!!! Седна отчаяна на стълбите. Не можеше да повярва! Възможно ли е да са се заблудили с майка й?
Точно, когато реши да си тръгне, напълно сломена, Ники застана пред нея. С галантен поклон и протегната ръка, я покани на танц. Завъртяха се във вихъра на страстно танго. Всички изръкопляскаха възхитени. Вени не виждаше нищо, само него! Но се овладя и не му позволи да я притисне. Инстинктивно го държеше на разстояние. Сигналната лампичка "мама", светна в главата й. Ще види той! Така да я изкара от равновесие!
Ники се усмихна, но след танца, направи няколко безуспешни опита за по-интимен контакт с нея. Срещна нежното й, но категорично изплъзване. Ха! Отблъсква го! Това момиченце го разиграва! Не е за вярване! Такова нещо не му се беше случвало от десетина години поне! Откакто стана успешен бизнесмен, не получаваше откази! Как сега да успокои топката, беше сигурен, че ще е с него и чакаше точно това парти! С усилие се овладя. Мдааааа... става интересно! Щом искаш игрички, ще ги получиш, малката! Стегна вратовръзката, облече сакото си, извини й се и понечи да си тръгне. С крайчеца на окото си видя ужаса, който се изписа върху лицето й. Това е! Обърна се към нея и й предложи да я изпрати до квартирата, която скоро й бяха дали от оборотните на фирмата. Вени объркано прие. Надяваше се да оправи нещата някак. По пътя, Ники небрежно подхвърли, дали да не минат да видят негов приятел от училище, който се е върнал от Америка за Коледните празници, ако няма нищо против. Вени зарадвано само кимна. Че всичко е било грижливо планирано, разбра, още когато влязоха в залата на известен частен клуб, достъпът до който беше само с лични покани. Толкова стил, лукс и красота, дискретно съчетани, малката бедна студентка беше виждала само по филмите. Приеха ги непринудено и топло. Ники беше част от тях.
Оттам нататък, всичко тръгна по ноти. Ники се увлече, но не загуби разума си. Искаше да я провери. Не бързаше да я заведе в дома си, срещаха се в служебния апартамент на фирмата.
Вени прояви неподозирана за възрастта си мъдрост, залогът беше голям! Не настояваше за нищо, съгласяваше се с него, не му противоречеше, не искаше нищо. Знаеше, че скоро ще има всичко! Малко по малко, плетеше своята мрежа, изтъкана от искрено възхищение, щипка лукавство, детска наивност, алчност и лицемерие, около него. Искаше да му даде време и възможност да свикне дотолкова с нея, че да я поиска завинаги. Тази кауза постигна заветната цел. Ники заживя с нея.
След три години, имаха две деца - момче и момиче. Построиха си красива къща в престижен квартал, с басейн, градинар и иконом. Фирмата им просперира, световната криза не ги засегна. Вени подари на майка си нов джип, осигури й солидна месечна издръжка. Тя започна отново да пише и издаде първата си стихосбирка. Баща и почина от гангрена. На десетгодишнината от съвместния им живот, Ники й подари пръстен с двукаратов двойношлифован и порядъчно скъп диамант. За брак никога не заговори.
Не са женени и до сега.
Защо разказвам всичко това?
Защото, днес Вени не е оная Вени, отпреди четиринадесет-петнадесет години. Няма и помен от онова момиченце с басмените полички. Днес, тя е със силиконов бюст, шаранови нацупени устни, присадена черна коса, ноктопластика, компютърни вежди - всички първокласни ексстешъни. Носи само маркови дрехи, аксесоари и бижута. Кара сребристо кабрио. Липсва й само...микрофон! Държи се надменно, гледа отвисоко и отдавна забрави "гладните" години. В разговор с приятелките й, изреченията й започват с "Като бяхме в Лондон..., Като се връщахме от Париж..., На Малдивите това..., В Акапулко онова..."
Ходихме преди известно време заедно в Амстердам. Тя беше сама. На всяка крачка я дърпаха и й предлагаха разни неща...
Какво стана с Ники?
Преди година отслабна с двадесет килограма. Извая атлетично тяло по специална индивидуална програма в известен център. Цяло лято обикаля с яхтата си гръцките острови. Не му е чиста работата...
Какво прави Венито в това време?
Гледа децата.
Върне ли се Ники, изчезва тя!
Що тъй, бе Венче?
© Таня Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разказът е интересен. А това е най-важното за всеки разказ, бил той "Амок", "Лоената топка" или всеки друг шедьовър (разбира се, че не сравнявам - това е смешно и го казвам за елементарно мислещите буквалисти).
Но... има едно Голямо "Но"! Всичко това не се отнася само до някои.момиченца от "малкия град". Какво ще кажете за "Големия.град": София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Търново и т.н. Там е същото. Така че, млади дами, от Големия град, не бъдете толкова надменни... -
Благодаря, Миночка! Прегръдка от мен!
-
Впечатляващ разказвач си, още по-вече като се стъпи на действителността, произведението става перфектно! Поздравявам те!
-
Което го можем, го можем!
Thanks, sir DIMITRI! -
sani-ti (Таня Иванова): "Историята има прототипи и е базирана на истински случай."
Ето това е... да можеш да разказваш - -
За себе си и своето благополучие, Венито е готова на всичко! Как изглежда отстрани всичко, което прави, я вълнува само докато си оплете кошншцата...
Разни хора - разни идеали... -
Венита-бол.Но дали героинята не е права. Което е проблем
-
Може би е, защото обичам да говоря и да разказвам!
Благодаря ти, Кръстина! -
Притежаваш дарба да пишеш талантливо и увлекателно, много, много
четивна проза, не можеш да престанеш да четеш, докато не прочетеш
всичко докрай! Поздрави и от мен! -
О, тя е от миналото лято!
Радвам се, че помогнах! -
Таня, искам да ви благодаря. Благодарение на снимката на вашия профил тук в " Откровения" прочетох чудесните разкази на Мирослав Пенков от сборника му "На изток от Запада"
-
Благодаря на всички, които прочетоха, харесаха и коментираха! Вашето мнение е важно за мен!
Това е първият разказ, който пиша и вашите оценки силно ме окуражават да продължа!
Виктор, нелесният избор, който сте направили да напуснете Родината, разбирам, че ежедневно доказва правилността си! Живеете в спокойна и уредена държава, която и да е тя! Децата ви се развиват, учат и градят своето бъдеще по утвърдени правила и закони!
Тук, нещата стават все по-зле и не знам докъде ще ни докарат управляващите, не ги наричам "нашите", защото те са най-големия ни враг! С безогледни и безскрупулни кражби, лъжи, измами и машинации, напълно загубили човешки образ, подлагат ежесекундно на геноцид клетия ни беден народец! За каква духовност да говорим, щом болшинството от хората са гладни, болни и сами в джунглата на безхаберие, престъпна небрежност и незаинтересованст, отторе-додолу, от върховете до низините на държавния апарат!? Върнахме се години назад! Тъжно, нечестно и непростимо е това поведение! Дано спрем да се оплакваме и заканваме само помежду си, иначе...не ми се мисли какво още по-лошо ни чака!!!! Извини ме, но темата е болезнена! Има все още честни, нормални и загрижени, добри хора, и слава богу за това! Но и те са обезверени и на ръба на отчаянието, страшно е и най-лошото е, че не се вижда ни лъч светлина в тунела!
Lordly, венита много! Лошото е, че намират благодатна почва...явно! Не е луд този, който яде зелника...
Ивон, кой каквото търсил, това и намерил!
Сеси, силно се надявам тази типична картина да се промени...някой ден, но едва ли! -
Прочетох с интерес! Написала си чудесно типична история от нашето съвремие!
-
Хубав разказ си написала, Таня! Четох и ми стана мъчно за героите - и двамата са се надлъгвали, тя се правела на скромна, той пък й поставял клопки, но сега трябва да надлъжат скуката от добре уредения си живот, искрено им съчувствам. Готино!
-
От време на време ходя в едно еснафско кафене, пълно с венита - поздрави за характеристиката им.
-
Действителността в България...Интересно но именно за това си говорихме с моята жена днес на път за работа. След шестнадесет години в емиграция се обръщаме назад към причините да дойдем в Америка и отново оценяваме правилно или неправилно сме постъпили. Действителността от която избягахме ни плашеше и отвръщаваше. Тогава преди 16 години казах на Стела "Ако не искаме дещерите ни да станат курви по борделите за забавление на престъпниците, то сме длъжни да опитаме" Сега след всичките тези години сравнявайки съдбите на реални семейства, наши познати, останали в страната и нашата разбирам, че това от което аз се страхувах никога нямаше да стане. Наследственността и характера на дещерите ни не би го позволил. Но действителността...ах действителността, тя винаги налага своя отпечатък. Днес аз вярвам, че Америка и тукашната действителност бе по малко агресивна и много по свободна от българската, и позволи нашите деца да се развият по естественно, и да станат това което всъщност са, в много по голяма степен. Българската действителност е много агресивна и неприемлива към всякакво движение на свободната воля. Сега аз се възхищавам на българи запазили любовтта, човещината, добротата, състрадателността и честността. Възхищавам им се като на изключителни личности, които са това което са въпреки пълното отричане на техните качества от социалната действителност и пълната културна и духовна деградация в българското общество. И все се питам. Защо правим това на самите себе си? Защо?
-
Благодаря, Виктор, за анализа! Разбрал си идеята, но искам да допълня, че разказвайки тази история по действителен случай, аз не съдя героите, нито ги оправдавам. Това поведение на Вени е типично за много млади момичета, които идват от малки населени места в големия град и е разбираемо, дотолкова, доколкото е продиктувано от инстинкта за оцеляване. Животът е борба и всеки се бори за това, което мисли, че е важно и трябва да има на всяка цена! Какво печели, или губи, понякога и цял живот не стига на някои да го разберат! Няма безплатен обяд, както знаем и за съжаление, краят е предвидим. Аз не твърдя, че всичко се случва по точно този начин, но рано или късно, всичко си идва на мястото. Не става дума за наказание, нито за разплата, а за естествен край на отношения, скрепени на взаимна изгода, с цената на компромиси, както повечето съжителствуващи с брак, или не. Тя си затвори очите съзнателно за външността му и получи всичко, за което мечтаеше, той си качи рейтинга да свали младо маце с много важни качества, както си мислеше, осъзнавайки напълно, че не е само заради красивите му очи. Любовта никога не е била в списъка с важните неща и за двамата. Нормално, нищо ново под слънцето! Дали има нещо, което да измъчва моята героиня? Мисля, че венчалният пръстен, никога непредложен от Ники, е нещото, което я тревожеше, но тя е достатъчно добре осигурена и обезпечена и трябваше да се примири - не може всичко!
Лошото е, че иначе интелигентното момиче, се поддаде на пошлата чалга култура и съвсем загуби себе си!, или може би най-после разкри истинската си същност!
Тъжно...
Чоно, благодаря, радвам се, че ти харесва! -
Хареса ми!
Поздрав, Таня! -
Добре написан и представен разказ. Идеята в основата му, която кара всеки който го чете да не отлепя поглед от текста до последно е постоянното очакване на разплатата. Разплатата за добре обмислен и изпълнен план? Защо разплата а не поздрави за постижението? Какво грешно е направила героинята на разказа? Греха и е чисто хритянски. Тя не е постъпила както е постъпила от любов а от задължение. Не е постъпила спонтанно а обмислено. Особенно ме грабна завършека на разказа, където авторката не предлага друго наказание освен липсата на това, което никога не го е имало в тази връзка. Авторката забележете а не героинята възкликва "Защо бе Вени!" Аз не съм сигурен че Вени в живота се измъчва. Но някак си ми се иска да е така, защото ми се иска това момиче да има душа както всички останали.
-
Именно!
Благодаря, Дани! -
Венито може и да я детронира някоя нова нахъсана млада гърла!
Много добре разказана история! -
надявам се!
-
поучително
-
Благодаря, Жанет!
Историята има прототипи и е базирана на истински случай. -
Не отлепих поглед от първият до последният ред.
Грабва тази история и замисля.
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Навсякъде ги има тези “момиченца” - в малкия, в големия град, в селата! Въпрос на мислене, възпитание, семейна среда, образование, на оцеляване, на доминиране! Разказът е базиран на истински събития, героинята има прототип. Не мисля, че надменността има място тук! Лично аз, не съм “гражданка”, макар че целият ми съзнателен живот досега, премина в голям град.
Поздрави!