линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
31.08.2018 г., 22:09 ч.

Щом въздъхне вятърът 

  Проза » Други
554 3 8

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…

 

После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,

и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…

 

Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите листа. Изведнъж шепотът свършва. Листата ги няма. Тихо е, толкова е тихо…

 

Чува се как вятърът си поема дъх и листата започват отново да шепнат, да шепнат, да шепнат… И са плътни скъсаните нишки на паяжините. И се увиват около синьото във въздуха. Вдишва ги, и ги издишва вятърът, и те трептят докато листата шепнат…

 

Да, знам думата, но все още е рано – светът е зелен. Зелен е като четирилистна детелина, която се крие в косите на лятото, за да я намери онзи, който я търси. Да, и утре ще е тук.

Да, детелината.

Думата? Скоро ще намерим и нея…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??