ЩОМ ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГНА
Болката в главата й се усилваше бавно и вече ставаше нетърпима. Подути от тридневния плач, очите й се зачервиха и почти не изпълняваха предназначението си, а и нямаше изглед двете малки успоредни поточета от сълзи да спрат.
Мислите в главата й бушуваха с такава сила, че за да бъдат обхванати и поставени в ред, трябваше да се случи чудо. С две думи - пълен хаос. Допреди няколко дни животът на Гери си течеше спокойно и тихо в речното корито на скучната й седмична програма, а ето сега стоеше обърнат с главата надолу, без да се вижда някакъв изход на хоризонта.
* * *
Всичко започна, когато научи, че е бременна. Седнала на стол в кабинета на лекаря, заглаждаше бритона си с една ръка в очакване да чуе "присъдата". Доктор Милушев втренчено гледаше през прозореца за известно време кипежа на града. После пое дълбоко въздух, обърна се към притесненото момиче и изстреля директно:
- Да, госпожице Петрова, бременна сте във втория месец. Не знам дали да кажа "честито", или да ...