Погледът й  блуждаеше из стаята, дали търсеше изгубеното.

- И  изведнъж - продължи Катерини - Приятен мъжки глас ми се обаждаше, че поръчаната стока е натоварена на ферибота за да я очаквам. Исках да видя този човек и казах, че нямам възможност да ида на пристанището, дали може да донесе стоката той. Видях го, високо, стройно момче, подкосиха ми се коленете. Харесах ли го, преспа тук. Цяла вечер не мигнах, някакво ново непознато чувство ме обхвана. После го питах глупости, от къде говори добър гръцки, има ли си квартира... Измолих от фирмата му да носи стоката тук за да не се развали без хладилник или, че нямам винаги възможност да си я получа. Бях щастлива, че го виждах, но не смеех да го поканя при себе си. Споменах му, че дребни клиенти са закъснели с плащането, мисля че бяха 1250 евро, но ги нямах свободни, а това момче каза, че ще ги внесе от мое име. Върнах му ги и пак не посмях да бъда с него, сякаш женското в мен бе избягало и не знаех какво бих правила с него.

Онемях от ужас когато ви видях с Параскевия с бели роби, вечерта на най-дългия ден в годината, казват бил празник на първото зачатие. Скришом се наплаках.

А вие тогава Петро, ...с Параскевия, любихте ли се.

Очите й ме пронизваха, сякаш имаха четец на мисли.

- Не, кирия Катерини, не, даже и в Атина - казах ясно - Просто и двамата бяхме на едно мнение, че нямаше шанс един с друг, защо трябваше да попарвам мечтите й за Америка,... плюс това аз съм по-голям на години от нея, отначало може да й е интересно, но после...

Пръъстите на ръката й ме погалиха нежно по лицето, после описаха устните ми. Надигна се и се настани в скута ми. Пръстите отстъпиха място на устните й.

Отново аромат на ванилия, карамелизирана захар, на жена.

- Искам те,... желая те - шепнеше в ухото ми

И ме поведе за ръка като малко момченце към спалнята си. Какво да се съпротивлявам, когато и аз го исках и предчувствах.

Луната плахо надничаше през прозорците в очакване.

Голите ни тела потръпваха от нежния допир на пулсиращи пръсти и устни. Бяхме безмълвни и омагьосани от допира си. Скоро от изпънатия бял чаршаф по спалнята й нямаше  и помен.

Зажаднелите  ни за ласка неща се намериха и без наша помощ. Стенехме и се извивахме един в друг. Не се питахме удобно ли ти е, добре ли ти е...

Укротявахме се за миг, за да наберем сили , и отново, и отново.

Преплетените й крака стягаха хълбоцие ми, отпускаха се, замираха за миг. Гърдите й подскачаха на воля.

Замря в очакване за пореден път. И не се излъга. Избликнах с пълна сила по коремчето, по непокорните й гърди. Животворната течност лъщеше на  лунната светлина. Тя несигурно я попипа с ръка и блаженно я размазваше по себе си. Притегли ме върху си и замряхме.

Луната сънена е отишла да спи, отстъпвайки място на Слънцето...

- Катерини, кирия Катерини - прошепнах тихичко - Съмна се, да ставаме ли, някой изгладнял  да не е пристигнал за кафе и закуска.

Ръчичките й  се увиваха около мен в знак на несъгласие.

- Оше пет минути,... още малко - шепнеше и тя.

              Шетахме из таверната, обичайното подреждане и почистване, поглеждахме се вече с други очи, присвивахме или облизвахме с език устните си. Дали освен, че ни е харесало, дали не сме били  влюбеии и чак сега го показахме.

- Охоо, ранобудници - сепна ни гласът на майка й, кирия Йота - Ами така е, който не може да спи рано започва работата. Баща ти е готов с пикапа, ама нека и Петро да иде с него да му помага, че днес ще ходи на Вуно, а ме е страх вече по тези завои.

Катерини ме погледна добродушно и с усмивка.

- Да кирия Йота, ще го придружа, Катерини нали тук няма друга работа - запитах

- Има, не сте закусили, мамо викай и  татко, първо да закусят, имат време.

Кир Василий накриви каскета в знак на съгласие '' Щом жените нареждат '' и се настани срещу мене

- Василийй, каскета,... сядаш да ядеш хляб - строго рече кирия Йота

Той го свали и сложи в скута си, прекръсти се и нагриза тиропитата си. Не се тутках и аз, загризах своята. Катерини донесе чашките с елинико кафе.

- Е, Петро, не е трудно до Вуно - отдума кир Василий - Завои са, но си заслужава, добре плащат и за стоката и за превоза

- И да внимавате - в хор казаха двете жени - И тук сте ни необходими, и тук има работа.

Доставихме стоките, кир Василий преброи парите, отметна нещо в тефтерчето си и обратно.

Наистина пътят към къщи е по-кратък. И още с пристигането ни.

- Петро, би ли помогнал за чантите на  гостите на хотела - с усмивка ме помоли Катерини.

- С удоволствие госпожо - усмихнах се и аз

Абе тези хора само работят ли, кога подвиват крак да починат. Кир Василий товареше празен амбалаж, кирия Йота обслужваше посетители, Катерини пишеше на рецепцията. Хайде, грабвай чантите и не мърмори, все пак помагаш а не работиш истински.

А вечерта отново гушнати на лунна светлина...

- Попитах те Петро, дали с Параскевия имате нещо повече,... разбираш ме нали, да сте се любили, да очаквате нещо двамата - шепнеше отново Катерини - Не искам сега аз да ставам крадла, да разбивам надежди и очаквания.

- Не, наистина няма нищо между нас. Казах ти, тя е доста по-малка, има свои мечти. Даже не знае къде живея,...аз също, оставях я на спирката, взимах я от там, сега разбирам, че и майка ти кирия Йота е била постоянно там,... Нее, не си крадла.

             Броените дни се изтърколиха бързо. Пожелаха да ми платят за тези дни  работа, но аз отказах

И когато Катерини ме изпращаше до колата ми, промълвих.

- А ако искам отново да дойда тук, като, като помощник.

- Заповядай винаги когато пожелаеш и ще се радвам

- Добре, по -следващата седмица идвам, а ще можеш ли и ти да дойдеш в Атина, заедно да се върнем

- Да Петро, ще мога - решително каза тя

Така и направихме. Тя сякаш преоткри Атина за два дни. Харесваше й  всичко около мен, кулинарните ми умения и най-вече самият мен.

- Катерини, страх ме е да те попитам, ако се реша да се оженя за теб, как ще реагираш -запитах я

- Нормално, като всяка зряла жена - сериозно ми отговори - Знаеш ли, опасявам се дали ще мога да те даря с дете, вече не съм първа младост. Знам, ти ми сподели, че имаш деца, но искам да си имаме и наше. Помисли ти, Петро

Чувахме се по скайп, по месинджер, но беше ли ни достатъчно.

Августовските отпускари се върнаха на работа и от 20 септември вече бях в отпуска.

Изненадата за всички беше голяма когато спрях с колата пред таверната-хотел.

Следобедната дрямка я обърнахме на ''сън спомен няма''. Беше ни приятно да се любим, закачки в банята, отново любов до изтощение.

          Започнаха да пристигат на тълпи курортисти. Стана весело и гъмжило от хора. Може би и този път септември да беше топъл и подходящ за бани.

- Не, идват сега заради есенното равноденствие, Петро...Отново бели одежди, отново много любов и надежди, всяка година е така. Имало поверие, че на този ден ставали чудеса и се изпълнявали желанията на хората,... зачатието, тайното зачатие.

Помълча малко, сведе поглед и промълви.

- Искаш ли да облечем белите роби, ще идем  само до Лутрото да намокрим краката си, няма да го правим там като другите на показ, а ще се върним в спалнята. Това се прави само между мъж и жена

Газихме боси и до кръста  из водата хванати за ръце. Катерини бе разпуснала косите си по раменете, белите ни одежди прилепваха по по голите ни под тях тела.

Мълчаливо и все още хванати за ръце се върнахме в спалнята.

Повдигнах краищата на бялата й роба, запретнах я нагоре, подминах междукрачието й, хълбоците и пулсираха, гърдите й изскочиха, робата се свлече, стана като откъсната голяма бяла роза... Големите й очи ме гледаха плахо. Ръчичките й затършуваха под робата ми. С една ръка го бе обхванала, с другата  запряташе одеждата нагоре. Помогнах й. Белите рози на пода станаха две.

Огнена целувка се залепи за устните ми, отговорих и проврях езиче. Устните й го уловиха, засмукаха  жадно, езичетата ни се докосваха, голите ни тела си нашепваха нещо.

Бяхме вече един в друг, обладани от нежното им докосване, стараехме се да са в такт, и да не се изгубят. Усещай се вече на предела му, ще експлоадира. Катерини го почувства, впи по-силно пръсти

в гърба ми, пристегна ме по-здраво с колене... На тласъци изригна в нея.

           Дан-дан-дан, започна да отброява градският часовник.

Новият ден започва. Раздвижих се все така бавничко и нежно, Катерини бе като залепнала за мен и се поклащаше в такта.

Животворната течност беше там, нежна и топличка, и не й разрешавахме да избяга.

Сепнах се. Часовникът отброяваше пет часа.

- Катерини, миличка, спиш ли - целунах я по бузката

- Вече не...

- А искаш ли...

- Искам те...

И вече не като зажаднели  се хвърлихме отново в любовта, колкото като проверка на самата любов.

следва...