Тъкмо се прибрах в къщи след горещия и доста напрегнат ден. Климатикът жужеше приспивателно. Оха, ще ударя едно узо с дзанзики с повече чесън за дезинфекция и зехтин, да се къпя ли, аме всекидневното къпане не било полезно. Ами ако намирисвам,... тогава се пръскам с дезодорант и се получава чудна смесица от аромати.
Разсъждавах си наум, усмихвах се самодоволно, но, звън на мобилния.
Кирия Мина, ей на тая ѝ дойде хубаво, станах като на повикване, защо като, на повикване съм. Няма ли да кандиса най-накрая, все ми приплаква '' Петро, ще дойдеш ли момчето ми, самотна съм '', и няколко часа се зближавахме, гоним самотата де.
Но иначе беше отзивчива жена, добродушно настроена към мен, дали защото й бях всеотдаен.
Много мисля, а бръмкалото не спира да звъни.
- Да, кирия Мина, в банята съм и чух мобилния, как сте госпожата ми .
Започнах да любезнича. Понякога се ненавиждах с това, но ми беше забавно, пък и на нея беше приятно да се увъртам около телцето й, да я гъделичкам или да я галя по косата.
- Петро, можеш ли да дойдеш в къщи
- Да мога, преобличам се и до 20 минути съм у вас, дано да няма трафик, но идвам, а вие не се колебайте...
А, не може да замаскирам само с дезодорант, е, понякога се къпем заедно, но.. я, да се притърча под душа, пък ще се къпем заедно после.
Позвъних на вратата. Браво, поддържана жена, винаги стегната, усмихната, не съм я видял за толкова време познанство, да се мотка из къщи по нощница или влачеща някакви чехли.
Разменихме милувки, целувки, вдъхвахме от ароматите си.
- Не, не веднага момчето ми, ще имаме време - засмя се тя - Петро, с кирия Тина сме решили да ходим за три седмици на остров Евия, Едипсос,... знаеш ли къде е
- Разбира се, на около 160 километра от тук е Аркитца, после има ферибот до Едипсос - изрецитирах
- Да, да, искаме да идем на минералните бани Лутро Едипсо за три седмици. Можеш ли да ни транспортираш до там, до хотела и да ни върнеш след 21-22 дни
- Да госпожо, мога
- А колко евро ще ни струва, то такситата вземат доста скъпо.
- Ами 300 евро - без колебание казах - 300евро, отиванеи и връщане на човек, все пак са доста километри, такса ферибот, чака се за ферибота,...излиза ви по 1 евро на километър.
- Наистина ли, милият ми той. Утре ще кажа на кирия Тина. Възнамеряваме да тръгнем по-рано в събота, все пак в 12 часа да сме в хотела за настаняване.
И с това деловата част приключи, за да отстъпи място на волната програма.
Никога не сме се питали дали сме семейни, ако не - защо, ако е да - също. Но не се интересувахме от това, знаехме, че времето прекарано заедно е неангажиращо, може и да се харесвахме, но никога не сме правили намеци, хайде да се съберем и заживеем като семейство.
Двете госпожи Мина и Тина, гальовние им имена, бяха приятелки от детинство. И Тина беше неангажирана с мъж и деца, само че беше по светлокоса, не русолява или перхидролена кукла като Доли Партън, но подчертаваше едрината на бюста си с по-тесни блузки, и веднъж така ме заклещи между тях, че не можах да извикам ''помоощ'' и се предадох.
Стана като в шлагера '' Аз си имам две съседки, две съседки , две кокетки, чернооката е Мина, а пък русата Тина...'' и т.н.
Аз знаех, че изпълнявам предателска роля и ги обикалям и двете, но те с нищо не се издаваха, че подозират моята нечестност. Сигурно така им е по-приятно, или с недомлъвки си споделят. Знам ли.
Взех първо кирия Тина, лъщяща отвсякъде, облизва еротично плътните си устни, уж ще помага за куфарите, а ме погалва по ръката нежно и обещаващо. Настръхнах. То добре, но няма време.
Натоварих и чантите на кирия Мина. Настаниха се удобно на задната седалка като министерши, или като съпруги на министри. Измърмориха молитвите си и потеглихме.
По пътя настроението приповдигнато, шегуваха се помежду си или с мен, или колко би било хубаво да са английски лейди или френски мадам.
Укротиха се нещо и взеха да си шушукат тихичко, усмихваха се потайно.
- Ако обичате по-високо, че не ви чувам - хумористично казах и натиснах клаксона, при което последва дружен смях от трима ни.
- Госпожи, това е последната бензиностанция преди Аркитца, има чиста тоалетна, не че във ферибота няма, но ферибот ще, кой да я чисти.
Ами така де, жени са, да се стискат ли или зад колата набързо...
Кимнаха одобрително с глава. Не пожелаха нищо от барчето. Ето ни вече на пристанището, строени три леки коли пред нас, десетина човека бяха насядали на сянка. Дадох им билетите.
- Тук не е разрешено с пътници да се влиза във ферибота. Вкарвам колата и се качвам на палубата при вас, на Едипсос пак слизам сам с колата на брега, качвате се и към хотела.
И двете ме гледаха спокойно и без да роптаят , все едно казваха '' Ами отново се доверяваме на теб''
Не знам колко мили е с ферибот Аркитца-Едипсос, но разписанията така са направени, че по средата на пътя фериботите се срещаха, следват поздрави с корабните сирени, разтоварват, товарят и тръгват обратно. Фериботно ежедневие.
И ето ни пред хотел '' Стронгилато''. Мина погледна часовника си.
- Тъкмо навреме сме. Тина, да се разплатим с Петро, по 150 евро сега, а като се приберем в Атина другите 150 - натъртено каза госпожа Мина и подаде банкнотите,Тина също ги подаде.
- Госпожи, вземете си само ръчния багаж, чанти, куфари аз ще ги пренеса до рецепцията докато се регистрирате. Изчакайте за тежест да ви отворя вратата и подам ръка- казах със сериозен глас, и аха да прихна да се смея.
Фоайето безлюдно, хладинка повяваше, разни цветя в кашпи едва мърдаха листа от повея.
Пожелах им приятно прекарване, уговорихме да се обадят по мобилния кога и в колко часа да съм пред хотела, а те приятно пътуване.
Пиколото ги натика в асансьора, '' Сезам затвори се...'' и ги понесе из етажите.
Какво да избера, ферибот, кола и в Атина, или да се пошляя из Едипсос. Избрах второто.
Ще попитам при кирия Катерини, собственичка на кафе-ресторантче, сладкарница-хотелче, за по-евтина стая, ще пренощувам и утре е ден. Ако пък няма стаи, последният ферибот е в 20 часа.
Кирия Катерини се зарадва много, разказах й набързо, че съм докарал две госпожи в хотела със спа-център и решението ми да преспя в Едипсос.
- За теб винаги има място, пък и ти не си претенциозен Петро. ще можеш ли да идеш с моето пикапче до Мицо, имам заявка вино, бира, узо, а той бил нещо зает и не може да ми ги достави.
- Разбира се, амбалаж ще му карам ли, плащането после ще си го оправите, нали
Както казват по дебелите книги, безплатен обяд няма.
Изпълних всичко. Изкъпан, преоблечен, безгрижен и с ръце в джобовете се смесих с пъстрата тълпа по крайбрежния булевард.
Сувлаки и студена бира ми подействаха приспивателно. Градският часовник отброяваше 7 часа сутринта. Изтягах се мързеливо, не бързах за никъде.. Охо, осем удара на часовника, да закуся и да се изнизвам, докато между другото не са ми намерили някаква работа. Не познах.
- Добро утро Петро - усмихваше се кирия Катерини - Ти се прибираш в Атина, нали. Ще можеш ли да вземеш до там едно приятно и красиво момиче, не й се чака от Аркитца автобуса за Атина, на път ти е, а и няма да скучаеш сам .
- Е, щом е приятно и красиво, и момиче - разсмях се - Не мога да откажа, все ще й намеря място, не съм с микробусчето, с леката си кола съм,... а и на теб не мога да откажа.
- Хайде заведението черпи кафе, а аз ще й кажа да се приготвя.
Врътна се и след малко донесе елинико кафе с колораки, вид сладки.
Хайде няма значение това момиче дали е мило, на майка си чиниите, но може да не е темерутин, а да е разговорлива. Уф, дано да е с панталон, а не с онези имитации на рокличка, дето всичко така е завоалирано, че се чудиш, защо ли е това парцалче, за какво служи.
- Здравейте, вие сте Петро надявам се, аз съм Параскевия, но галено ми казват Кеви - усмихваше се подкупващо, наистина добре изглеждащо момиче
- Ако сте готова можем да тръгваме, госпожа или...
- Госпожица - смееше се тя - Само това ми оставаше да съм и госпожа
- Друга чанта или багаж имате ли
- Не, това е
- Ами да тръгваме, да се обадя на кирия Катерини - предложих
- Тя замина за зеленчуковата борса, след като каза, че ще пътуваме. Да попитам, какво ще ми струва, какво ти дължа за транспорта - попита и извади портмонето.
- Представете си нищо, просто се прибирам в Атина, а и хората които докарах в Едипсос платиха. От вас остава само добрата компания
- Така ли, ние тогава сме съгласни, да тръгваме.
Леко и приятно се пътува в добра компания и то с лъчезарна госпожица. Скачахме от тема на тема за живота, смеехме се над някакви житейски неуредици.
Следваше голямата диодия, пункта за плащане на тол-такса за магистралата. Кръстих я голямата, защото след нея имаше бензиностанция, хотел-ресторант, а по-отворените казваха, че правели и големи дискотеки.
- Искате ли да спрем след диодията, тоалетна, кафе, да се поразтъпчем.
Погледна ме доста особено.
- Не, нямам нужда от нищо - отговори троснато
Скоро се появиха първите табели, за летището, центъра, някои квартали.
- На къде да карам, навлизаме в Атина - смотулевих
- Напред, после надясно, после наляво - смееше се отново тя и показваше с ръка - Знаеш ли къде е Агия Параскеви, там живея
- Знам го да, на път ми е, аз живея в Холарго, дето й казват Граничната улица - обяснявах , сякаш тя се интересуваше.
Светна червен светофар
- Сега наистина надясно, а след два светофара наляво, после няма светофари - обясняваше тя
Може ли милионен град без трафик, но все още дремещ трафик, нали е неделя. Още придрямват или се чудят къде да идат на таверна, дали да е рибна, агнешко сувлаки или пилешко.
следва.....
© Petar stoyanov Всички права запазени