Щурм на края на света-част 13

Форел

- Всички ли са тук? Добре, значи е време!

Денят започна повече от отвратително. Събудих се с болки в гърба и левия крак. Старите ми травми напомняха за себе си при всяко влошаване на времето. А на пролетта не може да ѝ се има доверие, особено като става въпрос за месец март. Ето - днес стартира с прекрасно безоблачно небе, а до обяд успя да завали първо дъжд, който после премина в сняг и накрая се превърна в свирепа виелица.

Но не само времето е гадно. Кафето, което приготвят в генералния щаб е едно от най-големите изпитания за живота и здравето дори на опитни воини. Вкусът и мирисът му са смесица от тиня, гниеща мърша и старческо бельо, носено без прекъсване в продължение на поне месец. Предполагам, че това мъчение за сетивата е идея на Михай, който по този начин държи подчинените си винаги нащрек, понеже след като изпиеш сутрешната си доза бълвоч, нищо не би могло да те събори, а и не би си и помислял да се отчайваш след като си преминал през този малък ад за рецепторите.

Когато пия този отглас от пъкъла си представям как ме дарява с невиждани и невероятни сили, с които се превръщам в свръхчовек. Не мисля какво бих правил с такава мощ, просто знам че един ден наистина ще се сдобия с нея. И тогава...

Но е време да се върна в настоящето. Ето, че сме се събрали около кръглата маса, на която е разгъната карта на милата ни родина и съседките ѝ. Ние, главнокомандващите стоим изправени, докато Михай Харлан като човек на възраст е седнал с изпънат десен крак върху табуретка, за да облекчи артритните си болки. Но макар и да не вижда съвсем ясно какво и как ще разполагаме по картата съм сигурен, че знае наизуст подробностите, които ще обсъждаме след малко.

- Господа, тази сутрин Либертия излезе от съюза на континента и островите. Нашият представител в алианса- госпожа Мелина Ерленкрофт съобщи, че напускането ни не се е приело добре. Тъй като начинът ѝ на изразяване обичайно е доста мек поради факта, че изпълняваната от нея длъжност го изисква, можем да предположим че всъщност реакцията на бившите ни вече съюзници е била меко казано яростна. Затова ви събрах днес тук. Искам да зная докъде сте стигнали с поръченията, които ви дадох. Лион, моля те сподели ни пръв какво успя да постигнеш.

- В залива, както и около четирите ни острова сме разположили четвърт от мощта на армадата. В граничната полоса, както наредихте, струпахме най-негодните си кораби, за да служат като предубреждение. Разбира се са без екипаж. Не бих могъл да рискувам. Но експлозивите в трюмовете им ще се активират дистанционнно при първата възникнала заплаха. В Рамсел възстановихме командния център на противовъздушната отбрана на източната армия. Изненадващо но най-ценният ни бункер се бе запазил в перфектно състояние въпреки че дълго време е служел за убежище на химерите. И трите порта - Хледвиг, Зимпай и Рундел имат готовност за изстрелване на ракети с далечна насоченост.

- Добре. Пер, ти какво ще кажеш?

- Целият полуостров е под контрола на военновъздушните сили. Под защитата на източната отбрана на нас ни остава само да чакаме нареждания накъде да излетим. Огневата ни мощ е наполовина както заповядахте.

- Вилемира?

- По северната, южната и западните ни граници с континента сме разположили артилерийски дивизии. Ориентировъчно на около петесет километра от всяка граница са въздушно-десантните ни части. Разчитаме, че централната противовъздушна отбрана ще се погрижи да разберем навреме за атака дори от най-неочакваното направление.

- Надеждите са за дилетанти. Професионалистите пресмятат рисковете и ползите. Кажи ми, генерал Краева, при твоите пресмятания какви резултати се получиха?

- Моля за извинение, херцог Ендел, но не съм си позволявала да оспоря вашите изчисления.

- Нима? Не ми се вярва. Ти си умна жена. Кадърна. Иначе не би стигнала до тук, нали? Колко жени в историята на Либертия са успявали да се издигнат до поста главнокомандващ на сухопътните войски? Я да видим... Не, само ти си. Така че ми кажи какво би направила ако противовъздушната ни отбрана е ликвидирана, а ни атакуват с безпилотни изтребители?

- Смятам, че ще е редно малките генийчета, които обучавате, да оправдаят изядения за сметка на армията и цивилните хляб като разгърнат най-после потенциала си.

- Значи вярваш, че неетичните и чудовищни човешки експерименти, които провеждаме вече няколко столетия са довели до нещо, което ще ни бъде от полза?

- Разбира се. Просто не съм сигурна дали ще ми хареса да стана свидетел на изявата на пълните им умения.

- Ще бъдеш щастлива, че са на твоя страна, повярвай ми. Е, мисля че действително е време да ви разкрия какво могат и какво-не нашите съвършени "Омега". До момента всички тестови обекти са показали резултати по отношение на телепатията, насоченото въздействие върху автоматизирани системи, както и по отношение на регенерацията им след получаване на травма. Разполагаме с три техни разновидности: Гении-стратези, воини и формоменячи. Първите са майстори в мисловното упражняване на контрол върху органично и неорганично съзнание. Бойните им умения са незадоволителни, същото се отнася и за регенеративните им способности. Воините са изключителни бойци. Едновременно бързи и невероятно продуктивни по отношение на смъртоносно поразяване на противника. Характерно за тях е, че телепатичните им способности са слаби, но оздравителните са на прилично ниво. Формоменячите демонстрират най-добрите възстановителни способности. По отношение на останалите са на средно равнище.

Съществува разлика между мъже и жени "Омега". Установихме, че всяка жена независимо от това към кой от типовете принадлежи, успява да развие максимално силно и трите умения при условие, че забременее. Затова се наложи да подтикнем представителките на нежния пол към тази важна, да не кажа съдбоносна за тях крачка като в периода им на овулация ги съберем с генетично съвместими мъжки индивиди . По първи изчисления смятаме, че половината от тестовите обекти ще заченат и ще станат практически неунищожими. Необходимо е само бременността им да бъде съхранена до желания от нас момент. Ако съумеем да ги опазим до родоразрешението им, вероятността в поколение алфа секонд да се развият нови, непроявявани досега способности също нараства.

Тъй като ми е известно, че всички вие се интересувате от овладяването на времето или иначе казано-придобиване на безсмъртие, ще ви съобщя добри новини. Вече изолирахме генетична последователност, кодираща мечтата ни. Името на щастливеца, който я притежава, е Ирник Хънтър. Той е тук, в главния щаб и в момента се извършват изследвания, целящи установяване на ефекта на наследствената му информация върху обикновен човек като вас и мен. Ако съумеем да получим желания резултат, присъстващите в тази стая ще бъдат първите възползвали се от плода на няколковековни упорити опити за създаване на свръхчовек. Уверявам ви, че няма нищо страшно и единствено бихте могли да спечелите.

Това е, което имах да ви казвам. Ако вие имате въпроси, сега е моментът да ги зададете.

Замълчаха и наведоха глави. Със сигурност чувстват неудобство и ги гложди съвестта. Хиляди деца изгубиха живота си докато напразно се опитвахме да инициираме промяна в генетичния им код, за да развият немислими способности. Но всяко десето дете оцеля и така най-сетне се появиха "Омега". Болшинството от тях отгледахме при специални лабораторни условия, тъй като имахме опасения, че е възможно насилената им генетика да доведе до неустойчивост към най-банални инфекции, от които хората обикновено бързо оздравяват.

Но малкото потомци на благородни родове оставихме на грижите на родителите и другите им живи роднини с уговорката, че когато настъпи моментът децата да бъдат използвани, те ще застанат начело на управлението на страната, а след като тя предприеме експанзия- ще оглавят и настъплението, както и последващото разпределение на властта. Казано накратко-след като завладеем света, нашите деца-чудо ще станат негови господари.

Знаете ли защо се водят войни? За ресурси и влияние? Не, това е твърде остаряла причина за война. Войни се водят, за да се държат в подчинение хората. Защото страхът, ужасът да бъдеш изтребен и ти и близките ти е най-мощният стимул да се подчиняваш на авторитети, които умело те убеждават в ползите от това да изпълняваш безропотно заповедите им. Било е и отново ще бъде.

Свободата е измамен идеал. Лъскава, но изпразнена от съдържание опаковка. Свободата не се яде, не топли и не дава подслон. Не лекува и не дарява живот. Поне не такъв, какъвто ние-господарите на земята заслужаваме. Ние сме родени за велики дела, но извоюването на свобода е последното, което би могло да се причисли към тях. Лично аз ще се погрижа така и да си остане.

Генералите ми си тръгват. Михай Харлан само се подсмихва без да прави опити да става от стола си. Вероятно ще прекара остатъка от работния ден, а и вечерта след него в съзерцание и обмисляне на следващите ми стъпки. И ако нещо не му допада, със сигурност ще ми направи забележка. Част от стила му е да ми посочва критично грешките ми, които за щастие стават все по-малко с всеки изминал ден. Скоро ще може официално да ми предаде поста си. Точно така-на мен, а не на онези глупави идеалисти-приятелите ми от корпуса. Рев и Бориен може да са отлични воини, но най-дългосрочната им стратегия за оцеляване е със срок до края на текущия ден. А аз гледам отвъд времето въобще.

Няма да преча на неформалния лидер на страната. Ще го оставя насаме с мислите му. Двамата с него желаем да контролираме мира. Затова и вече сме напълно готови за най-кървавата война, водена досега. Доколкото виждам, нашите обещаващи момчета и момичета също нямат търпение да бъдат от полза на родината си.

Което ми напомня, че е време да посетя бъдещите световни лидери в учебна обстановка. Вече си имам любимци сред тях. Да видим дали граф Егберт и красавицата Арлена наистина заслужават доверието ми.

Да, денят започна неприятно, дори болезнено. Продължи съвсем обикновено, следвайки рутината си. Но завършекът му тепърва предстои. И какъв ще бъде той зависи само и единствено от уменията ни да контролираме ситуацията и да обръщаме неблагоприятните обстоятелства в своя полза.

Бъдещето не принадлежи на вятърничави мечтатели, а на целеустремени мислещи и действащи с постоянство и решителност личности. За съжаление, не познавам много от тях. Но пък винаги мога да видя една такава като се погледна в огледалото...