Посвещава се във връзка с 4 януари 

         Денят на Освобождението на София

              ЩУРМЪТ НА ЛЕДЕНИЯ ВРЪХ

                         (импресия)

Генерал Гурко застана пред войниците и викна: „Юнаци, време е да покажем още веднъж, след смелите боеве на Шипка, нашата сила и  мъжественост! Лявата колона, ръководена от генерал Дандевил, трябва да премине връх „Баба” и да удари турските укрепления в тила. Руски войни, София ви очаква! Свободата на България е във вашите ръце!”

Тръгват… Снегът замрежва погледа. Вятърът брули лицата им. Виелицата размахва ледения си плащ, обгръща ги с ледената си прегръдка. Бурята протяга ледени пипала, блъска ги, хвърля снежен прах в очите им...Студът стяга ръцете им, връзва със снежни въжета краката им. С мъка изтръгват краката си стъпка  по стъпка от дълбоките преспи... Вървят…Студът вледенява дъха в гърдите им. Напред! Трябва да издържат. „Юнаци, не спирайте!” Вятърът поема думите на генерала, разкъсва ги, блъска ги в снежните борове  на отсрещните склонове,. „Напред, юнаци...България  чака”... Чака...чака... повтаря ехото... Пълзят по склона. Щурмуват върха обвит в мъгла и лед... Не се вижда. Но е там. Ще го стигнат! Трябва да издържат! Пълзят, падат,  надигат се, стават... в борба с ледената схватка на студа... Един по един... изостават, оредяват... Вървят... Бялата пелена ги завива…

Някъде далече... чуват  жътварска песен... Девойки пеят. Песен тъжна... за войника, когото ще чакат... Къде беше това, кога беше? Било ли е някога?

 „Юнаци, напред! Не спирайте, ще замръзнете! Още малко! Ще издържим”..."държим"..."държим" - повтаря ехото... Костя, Ваня, стани, движи се! Не спирайте...Падат... без дъх... Потъват в снега... Замръзват... само щикове стърчат... ”Юнациии, за свободата на Българияяя”..." Българияяя"... "Българияяя",  повтаря виелицата. „За свободата на братята -християни...Те петстотин години... устояли.... и вярата опазили... Господи, помогни и сега! Не ни оставяй, Божеее!”... „Ще  победим!... Българи... Идваме... не се бойте!... Ако не ние, другата колона ще стигне...до София... Бъдете сигурни!... Ще дойдем!... Чакайте ни... идвамее...!”

Бялата зима с бяло платно ги покрива. В Русия майки и невести бели кърпи с черни забрадки сменят. Българки венци с цветя вият, бели кости покриват... Топовни залпове почит отдават: „Те за тебе, Българио, умряха!” „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си” ще кажат... Сълзи на мъка и радост ще се смесят... Фанфари... Тишина... И светлина... Поклон!