14.03.2012 г., 13:03 ч.

Шведска приказка 3 

  Проза » Еротична
4280 0 5

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

4 мин за четене

                Шведска приказка 

                       Част трета

 

 

Джек се събуди от силна възбуда. Сънуваше необичайно еротичен сън. Нежна женска ръка галеше тестисите му, докато езика на жената  се разхоиждаше по цялата дължина на възбудената му до крайност мъжественост. Устните й го възнасяха до небесата. Дишането му се беше зачестило, цялото му тяло беше като изтръпнало от странното усещане  и напрежението което чустваше  в слабините си. Инстинктивно  ръката му отиде под тънката завивка и посегна към крайно възбудената част на тялото му. Но тя се оплете в нечии дълги коси. Това което му се струваше  еротичен сън, изглежда беше неочаквана действителност. Едва сега Джек осъзна, че беше прекарал нощта при красивата шведка. Може би все още беше при нея и Моника му беше устроила това необикновено събуждане.  Макар,  че завесите бяха спуснати, слънцето прозираше през тях и вече се намираше доста високо над хоризонта.

         Младият мъж напълно реално чустваше ръцете , устните и езика на шведката върху възбуденото си тяло. Не, не беше сън. Беше готов да изригне, когато бавно полуотвори очи и замръзна. Пред полуотворената врата, неподвижна като мраморна статуя,  стоеше Гуди- дъщерята на Моника. На лицето й беше изписано очудване, изненада и възбуда. Очите й  бяха широко отворени и следяха с интерес и желание движенията на Моника. Особен блясък озаряваше голямите й сини очи, зениците й бяха разширени от възбуда. Джек я наблюдаваше с полузатворени очи и не пропусна да забележи как лявата ръка на русата красавица бавно се спусна към корема й, навлезе под долната част на черния бански костюм, и бавно започна да се движи в междубедрието. В този момент Джек изригна бурно, без да направи никакво движение. Единствено Моника усети в устата си топлината на жизнените му сокове и благодарна продължи да го гали  с ръце и устни.

         По стенанието на Моника младото момиче разбра какво се беше случило и на свой ред изпъна тялото си, ръката й запрепуска с бесно темпо  върху розовата кожа  на интимните й части, и от нейната уста се изтръгна  вик, който не можеше да остане в тайна за присъстващите в хотелската стая.  Моника се извърна към вратата и погледите на майката и дъщерята се кръстосаха, изпълнени с щастие и малко завист.  Джек придърпа младата жена към себеси, прегърна я и зацелува дългите й руси коси. Гуди все още шокирана и възбудена не смееше да мръдне от мястото си, където  стоеше като закована, вперила поглед изпълнен с желание и копнеж към любещата се двойка. Моника и Джек  се правеха, че в стаята няма никой и продължиха любовната си игра пред изумения поглед на Гуди. Момичето  се обърна резко и след секунди напусна огрятата от утринното слънце  стая на хотел “Кубан”.

         Когато слязоха на закуска, в ресторанта беше само персонала, летовниците отдавна се излежаваха на нагорещения пясък и събираха тен.  Под един от многоцветните чадъри, Стив  масажираше с бадемово масло, шоколадовото тяло на млада жена, с която беше танцувал дълго предната вечер в дискотеката. Късо подстриганата, гарваново черна коса на Сорина, контрастираше силно с пепеляво русата коса на кавалера й.  По всичко личеше, че двамата бяха в близки, интимни отношение, които не бяха тайна, нито за съпругата му, нито за дъщерята, която той обожаваше.

         Морето продължаваше да бъде спокойно и плоско като тепсия. На вишката на спасителите гордо се вееше бяло знаменце, а в подножието й се беше събрала младежка компания, която тананикаше модни хитове под акомпанимента на китара. Гуди и нейната приятелка Сандра, също се бяха присъединили към компанията на спасителите и  се интегрираха бързо в новата среда.

         Прекрасно беше лятото със своята безгрижност, със свободата на отношенията, с прекрасното море галещо голите тела на летовниците. Лятото, този красив и изпълнен с изненади и неочаквани флиртове и приключения период от живота на хората. Същинска благодат за тези които умееха да се възползват от тази свобода и волност, този лечебен за духа и тялото  период, даващ сили през останалата част на годината да продоляваме трудностите, несгодите и монотонността на ежедневието.

 

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Василена, нарочно. Така езика на разказа, според мене. е по колоритен, доближава го до говоримия език на улицата, Бих казал "стилистичен приом" . И смятам, че не прекалявам с такива думи.
  • Крикор, блестящо както винаги, но един въпрос - нарочно ли пишеш някои думи диалектно?
  • Шведска работа!
  • Благодаря много, но не знаех какво става с прередактираните текстове. Вече ще знам и няма да ви досаждам. Моля приемете моите извинения. Приятен ден.
  • Припомням (за кой ли път), че редактираните текстове остават в раздел "РЕДАКТИРАНИ", като остават НЕВИДИМИ за автора до повторното им одобрение от редактор. Затова този разказ го качвам без никакви редакции.
Предложения
: ??:??