Сигурно някога много си обичал
Остатъци. Прозрачни и черно-бели изтрити остатъци. Дълбокото синьо в очите ти ми навява тъга. Сигурно някога много си обичал. А тя те е предала и ограбила дотолкова, че и ти си се превърнал в един обикновен крадец. Взела ти е всичко, а ти си й го дал, навярно от наивност. Първо е било красиво. Тя е преобърнала целия ти свят. Докоснала те е само за секунда, навярно толкова трае едно докосване, а ти си се разпилял и си се превърнал в милиарди миниатюрни частици от атома тишина. Превърнал си се в екран, в стъкло, в самота, без да знаеш. Превърнал си се във въздух и си забравил да дишаш. И, точно когато красивото дотолкова е потънало вътре в теб, че е изтръгнало дъха ти, точно тогава, когато наистина си бил най-слаб и уязвим, тя те е излъгала и си е отишла. Когато си бил истински щастлив.
Пеперудите в корема... Страхувам се от тях. Чувството е прекалено силно, разтърсващо, лъжливо, ограбващо и болезнено. Преди да те срещна, мечтаех за теб и за пеперудите. Обаче разбрах, че след тях не идва нищо - освен болката. Първо всичко в теб се обръща и започва да пулсира толкова силно, че губиш контрол над себе си. Утихване за миг. И отново ток, пронизващ цялото ти тяло. Кратка пренаситена емоция. Слабост. И после започва да боли. Страх. Страх ме е, че пак ще ме ограбиш, така както са те ограбвали и както ти ме ограби милион пъти... Не ти е стигнало, идваш да си вземеш от празнотата ми.
Да, сигурно някога много си обичал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
