Силата на любовта

Беше прекрасен ден. Докато вървеше по улицата, той срещна едно момиче, което му беше приятел. Преди време той я обичаше, но тя него не. Но ето че дойде денят, в който се срещнаха, съдба ли беше?  Доближавайки се до нея, той я прегърна и почувства, че се зареди с енергия. Сърцето му биеше много бързо. И ето, това беше същото чувство, което  изпитваше и преди, не можеше да си го обясни. Започнаха  да си говорят, предложи и да излязат, тя прие. И отново се появи това невероятно чувство,което той не разбираше и не можеше да си обясни. Вечерта я чакаше на уговореното място, чакаше и чакаше но тя така и не се появи. Отчаян, усещащ се предаден, той взе бутилката, която стоеше на стъклената масичка, сипа си уиски, отпи една глътка и започна да се пита: „Какво направих, къде сгреших?” Питаше се  и не можеше да си отговори. Чувството беше изчезнало, на негово място се появиха горчивината и тъгата. Стана късно, облегна се на дивана и заспа дълбоко. Той беше чувствителен, спокоен и леко срамежлив, а тя имаше изключителен характер. Настъпи сутринта. Все още сънен, той стана от дивана, отиде до кухнята, взе една чаша и си направи кафе. Кафето беше сладко, но и в същото време горчиво, горчиво като чувството, заклещено в сърцето му. Докато се наслаждаваше на кафето, на вратата се почука. Беше тя. Леко тъжна, тя му се извини и поиска прошка. Той я покани да влезе, направи и кафе и седнаха на масичката, гледайки се дълго време в очите. В един момент той реши да говори, тя също.  Започнаха да говорят едновременно, замълчаха и се засмяха.  Той отдавна и беше простил.  И ето така, те започнаха да излизат. Разбираха се, бяха щастливи.  Настъпи денят, в който щяха да му съобщят новина, която той едва ли щеше да понесе.  В едно слънчево утро, той стана, изми се, направи си кафе и го изпи бавно, наслаждавайки се на аромата. Облече се и тръгна към входната врата. Там си обу обувките, натисна дръжката и какво да види - пред него полицай. Той не разбираше какво се случва, какво беше направил. Полицаят проговори, съобщи му , че приятелката му е починала при катастрофа. Той беше потресен, за момент изгуби равновесие, нещо ужасно го беше сполетяло. Празнотата в сърцето му стана по-голяма. Отчаян от живота, той се остави под въздействието на алкохола. Изглеждаше ужасно. Когато се напи, започна да троши всичко наред.

Вечерта седна на стола, който се намираше до бюрото, изкара от чекмеджето един ключ и отключи шкафчето.  Извади огромен револвер с един-единствен патрон. Завъртя барабана и го вкара обратно във оръжието. Опря го в главата си и започна бавно да натиска спусъка. Револверът гръмна, но от него така и не излезе патрон. Може би това беше някакъв знак или съдба? Замислен, той започна да се разхожда напред-назад. Изведнъж  се появи бяла светлина. Той остави револвера, стана и тръгна да провери какво се случва. С тихи стъпки отиде до стаята, в която се виждаше светлината. Това беше човек, не по скоро дух, който светеше ярко. Духът проговори, той разпозна гласа, това беше гласът на любимата му. Питаше се какво се случва. Все още потресен от гледката, не можеше да повярва на очите си. Но какво каза любимата му?  Тя каза: „Живей, ако не заради себе си, то заради мене, моля те”. Молейки го да и обещае, че ще продължи напред. Не вярвайки на това, което се случваше, той се съгласи. Светлината започна да изчезва, той се втурна към нея, за да я прегърне, но точно когато беше в прегръдките ù, тя изчезна. Последните ù думи бяха: „Обичам те!”                                                                                                                                                                           

       КРАЙ

                                                                                                                                                             Симеон  Янков