11.05.2018 г., 0:30 ч.

Силата на любовта 

  Проза » Други
438 2 2
1 мин за четене
Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да откриваме сродни души, представете си колко личности точно в този миг се целуват, прегръщат, разделят и събират.
Понякога спирам. Оглеждам се и разбирам, че някъде там ме чака едно крехко същество, чиито мигли пърхат като на пеперуда. Не ми е нужна проява на мъжество, за да покажа и докажа кой съм. Грубостта ми е неприсъща, тя отблъсква и ако не уловиш мига, в който започва да диша във врата ти, попадаш в огнения кръг на собственото си самоунищожение.
Боли ме… Търся смисъла и теб. Не бих могъл да те побера в тесни рамки, празни думи и незавършени действия, защото искам да си тук. Колко струва целувката ти? Готов съм да се изправя и да търгувам, имам едно сърце – ще го продам, една душа – ще т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??