Симона стана от масата. Момчил стана да я изпрати, но тя го бутна. Беше й писнало от самонадеяни идиоти. Слезе по стълбите и се качи в първото такси. Беше на 18 - висока, с дълги прави крака, голям бюст, дълги къдрави коси и сини очи. Знаеше, че всички мъже я оглеждат, все пак беше голяма красавица. Всички й казваха, че има ледено сърце, но на нея не й пукаше. Когато ходеше навън, никога не си вземаше повече пари от таксито. Седнеше ли на бара, веднага се намираше някой да я почерпи. Извадеше ли цигара, минимум десет запалки светваха. Беше свикнала да върти на пръста си всички момчета и мъже. Не се интересуваше от сериозни връзки. Преди две години беше влюбена, но така се стекоха нещата, че той  я заряза. В момента отмъщаваше на него по този начин, тръгваше с някой и после го зарязваше или му изневеряваше. Таксито спря, плати и слезе.

    Живееше сама в голям апартамент в центъра на града. Майка й работеше като банкер в САЩ, а баща й беше собственик на верига магазина за бързо хранене в цяла Европа. Влезе в студения коридор, покрит с черен гранит. Остави палтото си и влезе в кухнята, наля си чаша вода и отиде до стаята си. Съблече се и се пъхна под горещия душ. Грижеше се за тялото си, ходеше по четири пъти седмично на фитнес, не ядеше мазни храни и не пиеше повече от чаша червено вино седмично. Единственото, от което не можеше да се откаже, това бяха цигарите.

 Излезе и се загърна с хавлията. Влезе в гардеробната си. Докато сваляше блузата си, от последния рафт една кутия падна и се обърна. Симона потрепна и с треперещи ръце събра съдържанието. Седна на табуретката в центъра на стаята и извади една снимка. На нея беше ниско дебело момиче с пъпчиво лице и шини. Следващата снимка показваше момичето по бански в басейн. Симона се свлече на пода и се разрева. Третата снимка беше най-тежка, там тя беше с красиво, високо и слабо момче. Метна кутията и се опита да стане, но не успя, сълзите се изливаха и не искаха да спрат. Протегна ръката си към една снимка и я взе. Там беше само момчето, сега вече сълзите преминаха в омраза към него. Скъса снимката и стана. Запали цигара и седна на леглото си...

  Много добре знеше как изгледаше преди две години. Беше ниската, трътлеста, с шините и пъпчивото лице момиче от снимката, а момчето беше любовта на живота й. Беше се подиграл с нея. Беше тръгнал с нея, а после се оказа, че ходи с най-добрата й приятелка и всичкият театър бил за бас за 15 лева. Тя струваше 15 лева. Беше толкова бясна на целия свят, че не знаеше какво да прави. Записа се в клиника за разкрасяване. Мъчителен глад, свързан с липосукции и изтощаващи упражнения - и това в рамките на 2 месеца. Това не й беше достатъчно и реши да се подложи на една от най-болезнените операции - удължаване на краката. Начупват костите на краката и ги разделят, така кракът бавно се увеличава. Болките не могат да се сравнят с нищо друго, но Симона не се спря, тя искаше да е перфектна. Пластична операция на носа, ботокс, увличаване на бюста и силикон в устните, нови зъби. Присаждане на коса. Всичко, което се предлагаше от пластичните  хирурзи, тя го опита и след 9 месеца не приличаше на модел на Долче и Габанна. Беше идеална. Смени даже името си, за да не я познаят и се завърна в града като ново момиче. Тъй като живееше в свят на суетата, веднага се вписа в училището, всички я канеха по купони и по срещи, само за месец се превърна в най-популярното момиче в училище, без никой да разбере коя е. Беше решила да отмъсти на момчето, постъпило така с нея и го направи. След като я видя, той се влюби в нея, а тя го изигра като тръгна с приятеля му. Оттам нататък всички в училище говореха, че тя има ледено сърце, след като е способна на това. Разбира се, това не попречи на популярността й, а даже я увеличи. Всяко момче искаше да бъде с нея, а тя просто се забавляваше...

Единственото нещо, което пластиката не можеше да заличи, е спомените, които й бяха останали. Съцето никога вече нямаше да обича истински, а приятели се съмняваше, че ще има след случилото се. Осъзнаваше факта за самотата си и я приемаше, просто от време на време леденото сърце се стопляше и Симона плачеше, но никога навън.