Шмръц започна всичко. Беше първия си нинджа жив. Но някой някога попита ли се как Шмръц научи се да бъде нинджа?
-Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя! - усмихва си се Ти.
Шмръц въздъхна тежко.
-Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече?
-Още не. Сега разбрах. Ще говоря с него.
Шмръц осъзна, че и Ти е тренер нов.
Шмръц шматка беше най-голяма. Вселената някъде назад го свърза със сина му. Объркан, усмихнат и щастлив той захвана се да учи, на което знае той. Учудващо сина му го не обичаше да го учат и се забавляваше много. Пет години Шмръц учител искаше да бъде. Но разбира се Вселената си се усмихва. Особено ако я чуеш!
-Ей Шматко! Ти за учител хич не ставаш. Цифрите си гледай. Сина си тренер остави. Слушай го. Ще се научиш! Ама си Шматка!
Не, че стана бързо. Егото започна да се чупи. Всеки път егото се сблъскваше с диамантена стена. Егото крещеше, Шмръц си страдаше и пак опитваше. Не спираше. Магаре в бунар. А да излезне от бунара и егото му го наблъсваше надолу. Ама си е Шматка! И не се отказваше. Да болката вървеше особено в началото, егото му се уморяваше с времето. Диаманта му помогна. Хем твърд, хем остър, хем всеки път отнемаше егово парченце. И докато егото се ремонтираше Шмръц се забавляваше като дете. И с годините, май десет бяха, егото си остана на дъното в бунара, а Шмръц оставяше го там и се забавляваше! Истински! Със сина си!
Научи се да бъде Нинджа.
Шмръц притесняваше се много за сблъскването на сина му със света си нов. Не разбира света си нов. Може би е старомоден, може би е от старо време. Самурай! Онези хора, които всяка дума дето казват си е камък. И ако някой от тях лъжа е казал сам ножа си взима и си го пъха в корема. Защото Самурай е!
Щмръц не разбира новия свят. Тук истина всякаш няма. От вестниците, после радиото, после телевизията, после интернет, после каквото престои. Комуникацията еднопосочна е. Нещо казва ти на теб, но отговор и не иска. В света ни нов ни казват що е хубаво, що е лошо, що е грозно, що е ...
Всъщност няма лошо някой да ти казва що е. Но за уж Самурай Шматка, той не разбира защо хората разказват ей така лъжи и ножа си не взимат...
Явно идва време сина му да го учи на света си нов. Мммм... Да! Ми ако Шмръц хареса си света!
Всъщност тренерите малки, сладки света разбират нов и си го учат. Търпеливи. С усмивка. И любов.
-Крайно време е тренерите да си се събират! А заедно що нинджи ще намерим! Кой ще стигна първи до сладоледа?
-Аз, аз! Ти си дебелостар!
Търсим нинджи!!!
© Росен Балабанов Всички права запазени