Шмръц започна всичко. Беше първия си нинджа жив. Но някой някога попита ли се как Шмръц научи се да бъде нинджа?
-Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя! - усмихва си се Ти.
Шмръц въздъхна тежко.
-Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече?
-Още не. Сега разбрах. Ще говоря с него.
Шмръц осъзна, че и Ти е тренер нов.
Шмръц шматка беше най-голяма. Вселената някъде назад го свърза със сина му. Объркан, усмихнат и щастлив той захвана се да учи, на което знае той. Учудващо сина му го не обичаше да го учат и се забавляваше много. Пет години Шмръц учител искаше да бъде. Но разбира се Вселената си се усмихва. Особено ако я чуеш!
-Ей Шматко! Ти за учител хич не ставаш. Цифрите си гледай. Сина си тренер остави. Слушай го. Ще се научиш! Ама си Шматка!
Не, че стана бързо. Егото започна да се чупи. Всеки път егото се сблъскваше с диамантена стена. Егото крещеше, Шмръц си страдаше и пак опитваше. Не спираше. Магаре в бунар. А да излезне от бунара и егото му го наблъсваше надо ...