Синчето ще се образова

Пиеса в 4 действия

Действащи лица:

Никола – студент

Сийка – майка на Никола

Петър – баща на Никола, съпруг на Сийка

Вуна – баба на Никола

Стою – дядо на Никола

Лиляна, Димитър, Здравко – студенти

Събка – съседка на Вуна

Хор от музиканти

1 действие:

Никола (излиза на сцената развеселен):

Сигурно се питате защо изглеждам тъй!

Навярно сте преминали през тоз период и вий!

Учих много здраво, учих нощ и ден,

За да се гордеят родителите с мен.

Явих се! Надеждата бе само една частица,

Но въпреки това изкарах аз шестица.

Приеха ме да уча и да се развивам,

Не вярвах, че такова щастие ще имам.

Баба ми ми казваше: Учи, Никола, ето,

Че виж без висше как живях аз, бабето.

Така и стана, всички ще са горди да с мене,

И ще викат: „детето диплома ще вземе”.

(влизат Сийка и Петър, говорейки си между тях):

Сийка:

Видя, ли, Петре, казах ти, че с Ники тъй ще стане,

Вече подценяването трябва престане,

Доказа той на всички, че щом пожелае,

Може да постигне всичко, и това е.

Петър:

Прави си ми, Сийке. Голяма изненада,

Иди да ни налееш по една лимонада.

Трябва да празнуваме, че нащо синче мило

Към образованието се е устремило.

Винаги съм мислел, че в село ще остане.

Уви! За родата ни промяна ще настане.

Сийка (вижда Никола и се спуска към него)

Никола, скъпи сине, дочухме новината,

Че ще зарадваш ти на старите сърцата!

Вярно ли е, сине, че в университета си приет,

И че ще се учиш още занапред?

Никола:

Не са само слухове, истина е, мамо,

Но не си мислете, че на вашто рамо

Ще лежи учението ми, оттук нанатък

Сам ще плащам – имам от пари остатък.

Ще работя, за да бъда независим,

Навред света ще бъда много хрисим.

Сийка:

Щом това е твоето желание, аз няма

Да се мъча да постигна някаква промяна!

Хубава е самостоятелността тогава,

Когато собствената чест не поругава.

Петър:

Права е жена ми, права е горката,

Че да те отгледа – остана саката.

Цял живот се трудим, за да ти помогнем,

Мизерията селска ний да превъзмогнем.

Никола:

За всичко някой ден знайте, ще се реванширам,

Като за начало много успехи ще постигам!

Ще се уча аз на труд и отговорност,

И като завърша, ще бъда в готовност

Да помагам тъй, както вие едно време

И няма да ви тежи повече туй бреме.

(Излизат)

(влизат Вуна и Стою)

Стою:

Чу ли, Вуно, пак не-права се оказа,

Младежта не е такава, квато каза.

Имат още ум младите в главата,

Въпреки че вечно са в на хората устата.

Казват „днешната младеж не ще да учи,

От родителите си цял живот пари смучи,

Не щат и да чуят за учение и книги,

По другия пол сал те точат лиги”.

Ето, наш Никола ги опроверга,

И в дън земя потънаха от срам сега.