Събрали се веднъж едни жаби да тренират за жабешкия шампионат по синхронно плуване. Както си тренирали в езерото, гледат - една попова лъжичка ги наблюдава с интерес.
- Какво има? - спрели за момент жабите.
- Много е красиво. Искам да участвам и аз - отговорила поповата лъжичка.
- Не си ли още малка? Ако искаш, влез, все пак, да опиташ.
Цопнала се тя при отбора и започнали. Че като се развъртяла, като се загмуркала, като заплискала с тая опашка. Какво ти синхронно плуване.
- Виж какво - спрели жабите.
- Още си много малка, нямаш достатъчно опит, а и опашката ти пречи. По добре стой на брега на езерото и като започне шампионата, викай за нас. Ние ще те видим. Така пак ще бъдем заедно.
Започнало състезанието. Изиграли си жабите ансамбловото съчетание много добре и победили. Друго е, когато знаеш, че една малка попова лъжичка стои на брега и крещи с цяло гърло:
- Давайте. С вас съм. Искам да победите за да мога и аз, като порасна, да участвам в по-добрия отбор.
Няма начин да не победиш. Това стимулира.
© Веселин Бенчев Всички права запазени
Всъщност това не било точно състезание, но нека засега да го наречем така.
Това "състезание" било между зелените жаби и краставите (и отвътре) жаби.
Краставите жаби искали да превърнат езерото в блато. Зелените жаби обаче
се заинатили и не си давали езерото, което постепенно с превръщало в блато.
Тъй като публиката изобщо дремела, малката "попова лъжичка" викала с пълно гърло.
Съдийският състав бил много строг и раздавал червени картони при всяко нарушение.
Залогът от изхода на състезанието бил много сериозен и съдбата на езерото зависел от него.
За сега не е ясно как точно ще завърши състезанието, но след края му както е казал народът - "Всяка жаба да си знае гьола".
П.П. попова лъжичка - В буквален смисъл това е лъжичката, с която свещеникът
дава причастие на вярващите. В случая е употребено идиоматичното название
от българския народ за малка, непораснала жабка.