Сините очи прекрасни
'Къде беше ти? - не знам. Но аз бях там. Заслепена от любовта, коварна. Дойде ти и всичко промени... Любовта всъщност - това си ти! Заблудата ми бе голяма. Дадох любовта си няма. Но с вик понесе ме напред и тръгнах аз към теб! Все напред, все напред ме носи тя и горчилката ми отдавна вече излетя... Любя те силно и отдалеч. Любя те във времето без теб. И колкото ще чакам трябва, за да зърна очите ти и мигом да се сбъднат мечтите ми!! Сините очи прекрасни. С вяра, надежда и любов в тях, поглеждаха с горещи страсти и долавях любовта им аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
