Синият писък на глада
И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в живота ни. Възкресяваше я само твоят бащински глас, прегракнал и накъсан, подпалван от живите въглени на спомените, светещи десетилетия наред.
Като малка си мислех, че порасна ли, ще напиша книга за тази кървава диря в живота ти. Така и не го направих. Дали това неизпълнено пред самата мен обещание не е една от причините за случващото се? Готова съм да поема тази вина, защото всеки от нас би трябвало да я потърси и у себе си. Вместо първите пролетни дъждове, ни заливат кадри от бомбардировки, срутили се жилища и разбити неразцъфнали животи, на тъжните гари деца плачат, принудени да се разделят с бащите си, които може би никога повече няма да видят. А стряскащият вой на сирените кара хиляди хора да търсят спасение в бомбоубежищата... Войната се превърна в безмилостен господар. Нима не сме виновни, че позволихме това да се случи?
Няколко каруци, натоварени с картофи, брашно, хляб и консерви се движат след войнишката колона. Зад хребета е мястото на новата ви локация. Фронтоваците са уморени, недоспали и брадясали. Ти си този, който отговаря да не останат гладни. Продоволствието с храна по време на война е много важна и трудна задача, а военните действия изсмукват бързо силите на всички. Разминавате се с друга колона - тази на германските военнопленници. Виждаш колко отчаяни, със залепнали стомаси и невиждащ, обезкуражен поглед са те. Знаеш, че са ваши врагове и фронтови противници, но човешкото ти сърце се разтуптява от състрадание.
Един от мъжете се откъсва от колоната и застава пред теб. Очите му са сини - също като твоите. Навярно и той има дете и жена, които го чакат. И едва ли е тръгнал на война, за да превръща вражеския войник в пушечно месо. Подчинява се на заповедите, които издават неговите командири. Няма право на своя мисъл и мнение. Човешките чувства са му забранени, проявеният страх е наказуем, малодушието е равно на куршум, изстрелян не във врага, а в него самия. Но синият писък на глада е така сърцераздирателен и оглушителен, че прилича на бомба, паднала в полето на съвестта. И ти, без колебание, му подаваш самун хляб и две големи консервени кутии. Пленникът е стъписан, известно време те гледа невярващо и сякаш не смее да вземе това, което му подаваш, объркан от нахлулите в съзнанието му мисли. А после сваля швейцарския си часовни и иска с него да ти се отблагодари за скъпоценния дар, равен на човещина, която спасява дори него - твоя враг. Ти с внимателен жест побутваш треперещата му ръка назад и го даряваш с една разбираща усмивка, за която не е нужен преводач. Защото и на немски, и на български тя означава само едно - прилив на състрадание.
Благодарна съм ти, че научи и мен да съпреживявам човешката мъка, татко! Откривам това в стотици хора, гледайки телевизионните репортажи за участта на бедстващите от войната украински жени. Сложили досегашния си живот в една пътна чанта, събрали мечтите на децата си в малката им раничка, те преминават пеш не само границата на страха, а и на неизвестното. Но когато видят съпричастния поглед на човека, изминал стотици километри, за да ги посрещне и приеме в дома си, страхът отпуска желязната хватка на гърлото им. Отдръпва студените си пипала, подадат ли им чаша с приготвена за тях на граничната бразда супа, защото тя стопля първо душите им. Усещат загрижеността за съдбата им на бежанци, принудени от войната да изоставят домовете си, и се подслоняват да отдъхнат в импровизираното градче от палатки, преди да вземат решение накъде искат да продължат. А очите им се пълнят със сълзи, когато непозната жена им поднесе събудило се за пролетта цвете. За да им подари с него човешка обич, състрадание и увереност.
Знаеш ли, татко, аз си мисля със свито сърце и за онези руски войничета, които, преди да се научат да държат оръжието, са принудени да стрелят с него по своите братя. Те са затънали в тресавището на една нежелана от тях война, наречена от лъжливо благоприличие операция. Хирургическата маса на действителността е превърната в жестока касапница, след която малцина ще останат живи. Дори майките им не знаят къде и защо са изпратени техните още голобради синове. Не искам да си представям какво ще изживеят, когато научат за преждевременната смърт на децата си. И сърцето ми се къса, защото аз също съм майка, която не желае момчето ѝ да загине на бойното поле, проливайки кръвта си...
Сещам се за двете риби, с които Христос нахралил пет хиляди изгладнели хора. Докато ми разказваше случката за срещата ти с военнопленника, усетих, че и ти си имал желание да заситиш глада на всички чужди войници, попаднали в колоната на отчаянието. Не си успял да го сториш с подарените две консерви и хляба, защото не си нито Бог, нито негов син, татко. Но съм сигурна, че гладният германски войник те е запомнил и благославял до края на живота си. Иска ми се състраданието – тази най-висша форма на любов – да бъде посадено във всяко сърце и да повярвам, че в човешката ни история няма да има повече такива братоубийствени войни.
Чуй молитвата ми, Боже!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Състраданието като най-висша форма на любов и най-висока степен на енергия »
2 място
Свързани произведения
Коментари
-
Не бих могла да се меря с теб по сила на прозаичното перо, но думите ти ме радват истински, Роси! Благодаря ти за тази радост! Прегръщам те!
-
Честито, Мари! Крачка по крачка доказваш, че можеш да докоснеш читателя не само с поетичното си перо, но и с прозата си! Искрено се радвам за теб!
-
Ели, благодаря за поздрава!😍
Нека е светла за теб седмицата след
Христовото воскресение!🙏 -
Поздравления, Мария! Честито Възкресение Христово!
-
Таничка, благодаря ти сърдечно, мила!😘И аз бях впечатлена от силния ти разказ!👍
-
Поздрави, Миме за историята, която си пресъздала!
-
Зарадва ме много с поздрава си, Марко!😍 Христос возкресе! Нека укрепва перата ни, а ние да продължим да се срещаме на полето на творческите предизвикателства!👍
-
Поздравление за второто място и трогателния разказ, Мария !
-
Питам се за какво му е на човек да живее без човещина и разум? Жив ли ще е тогава?
Благодаря за коментара, с който разбуди мислите ми в тази посока, Доче!
Прегръщам те!🤗❤️ -
Войната убива първо човещината в душите на хората, а после разума и всичко останало... Съпреживях и аз. Успех!
-
Миночка, вече съм открила милосърдието в теб и това ме радва. Дано повече хора го допуснат в сърцето си!❤️
Марко, уважавам те много като човек и като прозаик, затова коментарът ти ми е скъп и ценен!
Благодаря ти!🙏 -
Прекрасно си го написала, Мария !
Поздрави за прекрасната изповед ! -
Много автентичен и прочувствен разказ, Мария, хареса ми и ти пожелавам успех, дано по скоро светът се обърне към милосърдието!
-
Обърках се с другото предизвикателство, чийто срок на гласуване изтича днес, Иржи. Тогава - действай, пускай произведението си, очаквам го с нетърпение, мила! И ти желая успех!👍❤️🌷
-
Ама аз не съм пропуснала датата, Мария, има още цял месец, сигурно ще го публикувам, защото е точно по темата....
-
Искрено съжалявам, че не си пуснала своя разказ за участие, Иржи! Благодаря ти за заявената подкрепа, но не спирай друг път творческия си устрем по такъв начин. Вече знаеш, че имаш много поддръжници в сайта, които харесват стила ти на писане. Аз съм също една от тях. Прегръщам те!😍
-
Тъкмо бях написала разказ по това предизвикателство и като прочетох твоя, Мария и моят ми се видя толкова невзрачен, толкова маловажен пред темата, която ти така от сърце си претворила! Толкова е силно и нямам куража да говоря за моите по- обикновени неща... Желая ти успех1
-
Деска, много си мила, благодаря ти! Желая ти на Благовещене да те настигне най-благата и радваща те вест, в подкрепа на мечтите ти!
-
Много сърцато....и много ми хареса. Успех ти желая!
-
Благодаря,.че намина и коментира, Зелена!😍И че съпреживя!🌹
-
Съпреживях...
Поздрав!
Да се разрешава всичко в света, по Божията Воля и с Божествена скорост! -
Катя, искрено ти благодаря! Радва ме оценката ти!😍
-
Много ми хареса. Пишеш много хубаво.
-
Толкова много ми се иска, Галя, да повярвам, че ще станем по-добри, състрадателни и човечни!
Амин, дай, Боже!🙏💕 -
💕🙏💕 Дай, Боже, много хора да се присъединят към молитвата ти, Мария!!! Нека бъде Състрадание, Мир,Светлина и Любов! Амин! 🙏
-
Сърцето ми заигра, разчувствано от твоя коментар!💕Благодаря ти за паралела между моето внушение като автор и великата човеколюбива мисъл на Достоевски, Галка!🙏
-
Поздравления, Мария!!! Разказът дори надхвърля темата на конкурса, по мое мнение и посланието му се приближава до една от великите сентенции на най-човеколюбивия писател и изследовател на човешката душа Достоевски: "Състраданието е главният закон за човешкото съществуване." Присъединявам се към молитвата ти.
-
Толкова много ни е нужна тази доброта, тя е нашето завещано от родителите ни имАне, но колко от нас го ценят, Роска... И какви чудовища избуяват в ежедневието ни... Благодаря за подкрепата, мила!😘
-
Поклон пред добротата! Силно, вълнуващо и за съжаление актуално. Кога ли светът ще порасне достатъчно отговорен и мирен!? Успех, Мари!
-
Благодаря за милия коментар и пожеланието, Ели! Трябваше да напиша този разказ и в случая класацията в предизвикателството за мен е без значение. Но обратната връзка с читателя ми е нужна.😍
-
Успех, Мария! Много вълнуващ разказ!
-
Прегръщам те с пожелание за хубава вечер, Наде!🌹
-
Много "навътре" и много емоционално приемам създалата се ситуация, Марийче. Разказа ти - също.
-
Наде, значи съм успяла да те развълнувам! Не знаех как ще се приеме с това смесване на история от миналата война със сегашната ситуация. Започвам да си мисля, че се е получило.😍
-
Да коментирам не мога. Съпреживях!
-
Благодаря ви, Юри и Тони! Проявих нетърпение, неоправдано за зрял човек като мен. Младене, и на теб благодаря, че сложи разказа ми в любими! Хубава вечер, приятели!😍
-
Ще има коментар, Мария. Харесах разказа ти и нека състраданието да се влее във всяко сърце в тези ужасни времена. Успех!
-
Мария!!!
-
Благодаря на всички прочели, както и на втория от вас, сложил ми оценка. Явно коментар под този разказ едва ли ще видя. Не ми остава нищо друго, освен да си пожелая да е за добро!😃
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
