И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в живота ни. Възкресяваше я само твоят бащински глас, прегракнал и накъсан, подпалван от живите въглени на спомените, светещи десетилетия наред.
Като малка си мислех, че порасна ли, ще напиша книга за тази кървава диря в живота ти. Така и не го направих. Дали това неизпълнено пред самата мен обещание не е една от причините за случващото се? Готова съм да поема тази вина, защото всеки от нас би трябвало да я потърси и у себе си. Вместо първите пролетни дъждове, ни заливат кадри от бомбардировки, срутили се жилища и разбити неразцъфнали животи, на тъжните гари деца плачат, принудени да се разделят с бащите си, които може би никога повече няма да видят. А стряскащият вой на сирените кара хиляди хо ...