5.04.2009 г., 20:20

Сит на гладен не хваща вяра

1.9K 0 6
1 мин за четене

Денят беше доста натоварен. Преди да си тръгне лекарят-невролог се загледа навън. Природата се събуждаше след тежката и изтощителна зима. Времето предразполагаше към приключения и красиви мигове извън лекарския кабинет.
Дрезгав женски глас го извади от мислите му.
- Докторе, моля Ви имам нужда от помощ!
- Ще Ви прегледам – каза и я покани в кабинета. С присъщото си уважение и сериозност се обърна към страдащата жена и запита:
- Ще ми разкажете ли сега за оплакванията си?
Зачервена, запотена, жената сведе глава и рече:
- Ужасно, докторе, живея самотно вече няколко години, откакто се спомина мъжът ми, бог да го прости, и не мога повече така... Малко неудобно, но ще се помъча да Ви го обясня. Вчера като хранех кокошките на двора, пък като гледам петелът върху една... каква гледка - само да бяхте видели. И те го правят, а аз, аз горката не знам къде да се дяна...
- Да, продължавайте, продължавайте?
- Какво да продължавам, докторе, това ми е болката?! Други оплаквания въобще нямам...
Изненадан от пациентката си, докторът се почувства като в небрано лозе. За първи път от толкова години практика му се случваше да искат помощ за такова нещо?
И докато обсъждаше в ума си ситуацията, тя продължи:
- Толкова много ли искам, или съм недостойна за Вас? Какъв доктор сте като не можете да помогнете на една пациентка? Или Вие помагате на такива по-важни персони...
- Извинете, госпожо, но аз съм лекар, а не селски бик - вече явно раздразнен, с тих наставнически тон каза на нахалницата. - До тук съм, Вие не сте болна и можете да си тръгвате -  посочи ú вратата.
Пациентката стана от мястото си, погледна го с насълзени очи и събрала цялата си енергия и смелост твърдо рече:
- Селски ли си? – не знам, градски ли си? - също не знам, дали си мъж се съмнявам вече, но едно знам със сигурност, че сит на гладен не хваща вяра – след което затръшна вратите и излетя от кабинета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димка Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нели, моята героиня е посредствена за разлика от Мелани, не иска взаимност, чувства, романтика, любов... У нея проговаря първичното, че животните и те го правят...Може би е чувала за уменията на доктора,но не е осъзнала колко високо се цели.Благодарна съм ти. Дими
  • Четох го вчера..Знаеш ли..не ми се стори смешно, а тъжно.. Всъщност напълно човешко. Жената има проблем.. понякога точно този проблем изглежда дори - здравословен..И тя - като на лекар.. Естествено,че има комична страна, особено в избора и на мъжа.Не е лесно да си доктор в днешно време..
  • Веси, благодаря че прочете и коментира.Разказът е по действителна случка.Героинята ми има проблем, докторът стъписан и като финал малък скандал...И аз много се смях, но явно на нея не и е до смях. Човешка потребност, нещо като хляба и водата.Прегръдка Дими.
  • Кратко,лекичко, весело и силно...

    Поздрави и от мен!!!
  • Може би е трябвало да и даде направление, а не да и посочва вратата

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...