Завчера ми се обади от София приятелят ми д-р Г, където бил на някаква разпивка в СБП* и ме помоли да пусна обява от негово име във вестник Мариченска правда, че си търси медицинска сестра за приемната, понеже сестрата му забягнала към Германия и се видял в чудо какво да ги прави сам тия бабички, дето са го награкали и искат да ги подмладява. Обясни им – вика – на онези идиоти от обявите да бъде около петдесет-петдесет и пет  годишна, не по-млада, защото младите си мислят повече за други работи и забравят преките задължения.

Изпълних поръчката акуратно, щото д-р Г ми е стар приятел, с когото често си пием ракията под асмалъка пред новия ми офис; най-накрая успях да преустроя оная съборетина на Понеделник пазара, дето закупих по-лани от оня тарикат арменец, та ми излезе дявол и половина. Каква беше покрусата ми, когато погледнах тая сутрин Мариченска правда и установих, че обявата е попаднала в рубриката „Ти и аз интимно”, а освен това  се касае не за медсестра, а за съпруга, която на всичко отгоре да е млада, красива и около петдесет килограмова. Тоест – излезе, че вместо медсестра д-р Г си търси съпруга с конкретни параметри – млада, красива и петдесет килограма живо тегло без силикона. Мамка му на такъв късмет! Очевидно ония скапаняци от вестника са умували доста върху обявата и не са могли да проумеят за какво му е на един кандидат жених сестра (да не е някакъв извратен тип) и освен това, по силата на някаква странна логика, щом се касае за любов, дамата не може да бъде петдесет годишна, а петдесет килограмова, поради което са внесли нужните корекции в текста; с други думи разкрасили са го достатъчно, щото това не „ала-бала”, а „ти и аз интимно” – тоест – всичко трябва да бъде на ниво. Ядосан до немай-къде – вече се канех да затварям офиса и да ходя да се разправям, ето го дотича самият д-р Г – запъхтян и паникьосан – скрий ме – казва – някъде, че ме гонят и, ако ме хванат, направо съм загинал. Едва го набутах в камината, че няма къде другаде и връхлетяха цяла тълпа развълнувани хубавици – всички облечени като за конкурс „Мис Вселена” – млади, красиви, влюбени, мятащи задници и маникюри. Тя – тази камина – я ползвал някога бившият собственик, но сега служи само за декорация, понеже все не ми остава време да я изхвърлям и зазидам комина. Така или иначе напъхах д-р Г в нея; още се чудя как се побра вътре толчав мъж; той зорът к`во не прави и едва сколасал, те ти ги нахълтаха цяла сюрия; давай го, та го давай. Какво има – викам – бе момичета, кого търсите? Как кого – крещят всички в един глас – търсим нашия любим. Казвай къде си го скрил, казвай докато не сме изпочупили всичко; ние го обичаме!

Едва сега започнах да проумявам цялата безизходица на положението. Последствията от тази злополучна обява били (после проучих подробностите), че пред кабинета на д-р Г на часа се оформила огромна тълпа кандидат съпруги и всички искали да влязат. Като видял, че работата става дебела, д-р Г се изхлузил през задната врата и търтил да бяга, но го подгонили, та чак до тука. Давай го, та го давай! Чакайте – говоря им – бе момичета, тук няма никой. Лъжеш, ние видяхме, че тук влезе. Казвай къде е!

И започна едно претърсване, една олелия; направо ми се изправи единственият косъм на главата**. Отвориха всички шкафове, всички бюра; надничаха в чекмеджетата, по рафтовете на библиотеката, в банята, в тоалетната, дори в тоалетното казанче. Аз седях като на тръни. Ей сега – мисля си – ако надникнат в камината и му е спукана работата на д-р Г. Действително след малко група настървени девици се насочи към камината с недвусмисленото намерение да я разкомплектоват и краката ми отмаляха. Изби ме вряла вода, после студена пот. Край – ето го възмездието, свърши се с ергенството на д-р Г; нахлузиха му безмилостно брачната халка, с кого сега ще си пия ракията... Вече виждах във въображението си как го измъкват отвътре като плъх и го повеждат с музика към гражданското. Мъка!..

Какво беше учудването ми, когато отвориха горния капак на камината и вътре нямаше никой. Ама съвсем никой. Изпарил се яко дим, сякаш не е бил д-р Г, а Светия дух. Настана гробна тишина.

Съвсем объркан като обикновен Мунчо, аз разбутах тъжните невести и започнах да оглеждам камината и да се зверя в кюнците.  Констатацията беше недвусмислена – няма го и толкоз. Изумях. Самият Мистър Сенко не би могъл да погоди такъв номер.

Момичетата се повъртяха нажалени, поплакаха и си тръгнаха, а аз изпаднах в пълно умопомрачение. Припомних си безброй ситуации от библейските и религиозни саги за всевъзможни възкресения, възнесения и чудесии, но нито един не се връзваше с настоящото чудо. Нямаше случаи с възкресения през комина, нито един от светците още не беше го постигнал; кой знае дали докторът не е първият. Недоумявах дали не сънувам, дали не съм махмурлия от снощи, ощипах се по разни места, но така и не се събудих повече от това, което си бях. Не беше сън; истина  си беше. Тъкмо се канех да разглася из махалата за поредното чудо – странното дематериализиране на д-р Г – и откъм комина се чу някакво неистово пухтене и топуркане, сякаш пристигаха на аудиенция всички рогати чудовища от преизподните, миг след което д-р Г се свлече в пепелището – черен като кюнец – тартора на сатаните, но в добра форма и дори с чувство за хумор. Да знаеш – казва – пич, никога да не вкарваш в леглото си журналистки от вестник Мариченска правда, ако нямаш намерение да си организираш собствен харем. А сега ми приготви нещо да облека и извикай специалисти от ВиК да  ти продухат канализацията, защото възнамерявам да вляза в банята.

Р

п.п. Историята е измислена и няма истински аналози

           *     Съюз на българските пешеходци

           **   Кр. Йорданов